„Летище София“ – този надпис беше първата снимка, която направих в България. Знаех, че Русия, Беларус и Украйна не са единствените страни, които използват кирилицата, но да я видя със собствените си очи все пак беше необичайно.

Не се чувстваш като чужденец, когато лесно можеш да разбираш табели, да четеш всякаква необходима информация и дори частично да разбираш какво казват хората. Но когато те чакат да отговориш, а ти не говориш български, си спомняш, че си в друга държава.

Ден след пристигането ми аз и останалите доброволци отидохме в Казанлък. Това е невероятно цъфтящ град и особено се влюбих в цветовете магнолия – с техния нежен розов цвят и сладък аромат. Никога преди не бях ги виждала под формата на дърво.

Проектът започна малко преди православния Великден и беше приятно да видя познати традиции от нова перспектива. Например, рисуването на кръст на челото с боядисано яйце и пожеланието за здраве през идната година. Също така беше интересно да опитам козунак, който се усеща близък, но различен от печивата, които правим за Великден у дома.

Започнах да откривам България след посещението на Стара Загора и разходките из село Средногорово, където живея с други краткосрочни доброволци. България, цъфтяща и пролетна, е просто създадена за изследване. Надявам се да опозная повече за културата, езика, нагласите на жителите и, разбира се, да помогна на природата по време на моето пътуване по програма „Европейски корпус за солидарност“ тук, в България!

Мария Быханова

Русия