Екипа на Сдруженията „Юнайтед Авангард Артист” и „Младежки център за развитие-Взаимопомощ“ в навечерието на 2 юни – деня на Ботев накара един египетски младеж да усети духа на това събитие. Ето какво написа той след това:

В утрин на преклонение, казанлъчани отдават почит на Христо Ботев в парк „Розариум“

В 10:00 часа в една спокойна сутрин в казанлъшкия парк „Розариум“ гордо се издига впечатляващ бюст-паметник на българския герой Христо Ботев. Надписът на паметника отбелязва краткия му жизнен път – от 6 януари 1848 г. до 1 юни 1876 г. Ботев е широко почитан като един от най-видните национални герои на България – блестящ публицист и пламенен революционен мислител, посветил живота си на борбата за освобождението на България.

Той е смятан и за една от най-великите литературни фигури в българската история, автор на мощна, патриотична поезия, уловила борбите на неговия народ. Най-известното му стихотворение е „Хаджи Димитър“. Точно този цитат е изписан на предната страна на паметника на последната снимка:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят…“

Ботев не просто пише за революцията – той активно я ръководи. През пролетта на 1876 г., за да подкрепи борбата на Априлското въстание, Ботев организира чета от над 200 български бунтовници-емигранти. В легендарен ход той и хората му се качват на австро-унгарския пътнически кораб „Радецки“, маскирани като обикновени градинари, и превземат плавателния съд, за да достигнат българския бряг и да се присъединят към въстанието. По-конкретно, те слизат на българския бряг на река Дунав близо до град Козлодуй, откъдето започват тежкия си поход навътре в страната, за да се изправят срещу османските сили.

По време на тези сблъсъци, най-вече в ожесточената битка при Милин камък и последната съпротива около връх Околчица, Ботевските четници се бият както срещу редовната османска армия, така и срещу нередовни войски (башибозуци), убивайки мнозина от тях в открит бой.

На 1 юни 1876 г. Ботев е смъртоносно прострелян в гърдите от снайперист близо до връх Околчица. Той загива в битка на младата 28-годишна възраст, с което затвърждава наследството си на национален мъченик. Поради неговата саможертва и непреходно литературно наследство, към Ботев се подхожда с огромно историческо уважение. По време на възпоменателното събиране се вижда как много от хората и младежите в тълпата благоговейно коленичат заедно на земята. Тържествеността на сутрешната почит се оживява от двама гвардейци, облечени в традиционни, яркочервени униформи. Те стоят в почетен караул точно до отрупания с цветя паметник.

Чрез тази красива проява на единство и тихо преклонение, общността гарантира, че върховната саможертва на Христо Ботев за свободата на България ще продължи да вдъхновява следващите поколения.
Маруан Ел-Хауаджа