Рано сутринта Катрин, немска доброволка, отиде в града за традиционен танцов клас и кафе. Докато се наслаждаваше на кафето, тя срещна двама местни и след добър разговор им препоръчаха да посетят паметника на Бузлуджа. Тя се обади на останалата част от групата и ме попита дали ни е интересно да отидем там и да прекараме деня в туризъм. Не се поколебахме и бързо тази спокойна съботна сутрин се превърна в натоварен ден, подготвяйки това, което ни трябваше, за да прекараме деня в тези невероятни планини.

        Заедно 7-мата решихме да вземем такси до паметника на Бузлуджа и разделихме разходите между нас. Веднъж там излязохме от колата и усетихме невероятна атмосфера. Бяхме заобиколени от лъскавозелени планини и гори в перфектна комбинация със синьото и бялото небе, координирани с птиците и звука на вятъра; цялата тази чиста природа беше „смутена“ само от едно нещо: Паметника на Бузлуджа.

        Известен още като Домът на паметниците на БКП, той е построен през 1981 г. от комунистическото правителство в чест на тайното събитие на Димитър Благоев и неговата социалистическа група. Бузлуджа е изоставена след падането на Съветския съюз. Тази сграда не съвпада точно с околния пейзаж – тя е огромна, тъмна и загадъчна – този контраст е точно това, което я прави още по-интересна!

        След като приключихме да се възхищаваме на паметника и да направим няколко снимки – жалко е, че не можахме да видим отвътре – поразходихме се малко и намерихме равно място, където да седнем, отпуснем и обядваме. Храната се приготвяше вкъщи и беше вкусна. Опаковахме всичко в кутии за храна, за да избегнем отпадъци. След храненето всички си почиваме: някои отидоха на разходка из района, докато няколко души легнаха за дрямка, а други направиха йога. След като всички си починаха, беше време да започнем вълнуващия си поход обратно у дома.

        След почти 5 часа пешеходен туризъм, по време на който понякога спирахме да починем или променим посоката, най-накрая стигнахме до най-близкото село – Енина. Всички бяхме щастливи и впечатлени от околността, но и доста изтощени. Някои решиха да вечерят там, но Лекси и Рикардо предпочетоха да избягат обратно в къщата и да имат едно последно предизвикателство.

        След вечерята останалите от групата се върнаха и се срещнаха с останалите доброволци в къщата. Лекси и Рикардо вече бяха вкъщи, споделяйки снимките и моментите от деня с тях.

        Ако се интересувате от посещение на Бузлуджа, препоръчваме ви да прочетете за него. Според нас това е невероятно не само за контраста, но и защото повечето от нас са от западноевропейските страни, а съветската архитектура наистина ни впечатли.

• 

• 

АВТОР: Рикардо