Добре дошли във Велико Търново – град, който сякаш се противопоставя на гравитацията, докато къщите му се вкопчват в стръмните склонове над живописно извиващата се река Янтра. Разходката из този град е като да пристъпите направо в средновековна картина.

В продължение на повече от два века, между 1185 и 1396 г., това не е било просто живописно планинско градче, а туптящото сърце на Второто българско царство. По онова време Велико Търново е било известно като културен и икономически център с огромно значение, а неговото великолепие често е било сравнявано с това на Рим и Константинопол.

Когато погледнем историческите снимки, лесно можем да разберем защо естествената защита, осигурявана от реката и високите скали, е превърнала града в идеална столица. Те са пазели царските тайни в безопасност, като същевременно са създавали впечатляващ фон за архитектурата, която и до днес оформя неповторимия силует на Велико Търново.

Нито едно пътуване до Велико Търново не е пълноценно без посещение на крепостта Царевец – епицентъра на средновековната българска държавна мощ. Това внушително укрепление е опасано от масивни каменни стени, достигащи височина до около 4 метра, гледка, която е всявала страх у всеки потенциален завоевател.

В продължение на стотици години именно на този хълм са се издигали царските дворци, откъдето легендарни владетели като царете Петър, Асен и Калоян са управлявали своята обширна държава. Докато се приближавах към главната порта с нейния внушителен подвижен мост, неволно си представях звъна на мечове и оживения живот на хилядите хора – от царски особи до обикновени занаятчии – които някога са наричали този укрепен град свой дом.

На самия връх на крепостта Царевец се издига Патриаршията – духовното сърце на Второто българско царство. Макар че днешният Патриаршески храм „Възнесение Господне“ е възстановен и завършен през 1981 г., той е изграден върху останките на късноримска базилика, съществувала на същото място.

Когато прекрачите прага му, няма да бъдете посрещнати от традиционните иконописни изображения, характерни за православните храмове. Вместо това вътре ще откриете впечатляващи модернистични стенописи, създадени през 1985 г., които разказват за славните върхове и трагичните падения в българската история. Тези необичайни художествени композиции превръщат храма в едно от най-уникалните културни и исторически места във Велико Търново.

Когато стоите на старите стени на Царевец, гледката към река Янтра е прекрасна. Тези скали обаче пазят тъмна и интересна история.

Високите скали са били чудесна защита срещу врагове. Но те са се ползвали и за нещо много страшно. Наблизо се намира известната „Лобна скала“. От това стръмно място хората са хвърляли предателите в миналото. Те са падали право в студената река долу.

През 1300 година тук загинало и много важно духовно лице. Това бил патриарх Йоаким. Той бил наказан от цар Теодор Светослав.

Когато слънцето залезе, бурният край на Второто българско царство оживява чрез невероятния спектакъл „Звук и светлина“.

Като оставих крепостта зад гърба си, се зачудих из квартал „Варуша“. Това място изглежда прекрасно изгубено във времето. Стръмните и неравни калдъръмени улички ви водят покрай красиви къщи от времето на Българското възраждане. Те сякаш надничат от всеки ъгъл, наредени по хълмовете като голям амфитеатър.

Цялото това ходене ми отвори голям апетит. Това ме доведе до първото от общо трите ми посещения в същия ресторант 😊. Разположен точно на историческите улици с тераса към просторната долина, той предлага перфектното място да се насладите на градската архитектура.

Велико Търново не е просто музей. Той е жив град, който съчетава старото си наследство с модерния живот. Докато се разхождате по главните улици, можете да видите красиво поддържани и цветни къщи от Възрожденския период. Те гордо развяват българското знаме.

Пролетта във Велико Търново носи ярки розови цветове. Те перфектно рамкират една от най-впечатляващите модерни забележителности в града: Паметника на Асеневци. Тази огромна структура е построена за 800-ната годишнина от създаването на Второто българско царство. Тя се издига високо над реката и променя целия изглед на града. Паметникът почита четиримата братя Асеневци — Иван Асен I, Петър, Калоян и Иван Асен II. Те водят голямо въстание срещу Византийската империя през 1185 година. Така те създават династия, която управлява в продължение на един век.

Реших да избягам от следобедното слънце и да пия кафе до прозореца. Почивката тук е възможност да се замисля за огромното количество история, събрано в този малък град.

Следващият ден беше посветен на околностите на града. Отидох с моите френски приятели до Еменския каньон. Той се намира само на 20 километра западно от града. Това е природно чудо, което изглежда много далеч от средновековните крепости. Приключението започва по Еменската екопътека. Тя е една от първите по рода си, построени в България. Пътят е с дължина 6 километра в двете посоки. Той следва река Негованка. Преди хиляди години тя е издълбала впечатляващо дефиле. Неговите стръмни варовикови скали се спускат на 90 метра надолу. Разходката по ръба на този

Още едно кратко пътуване с кола от града ви отвежда до перлата в короната на природните обекти в региона: Хотнишкия водопад. Със своите внушителни 30 метра той е най-високият водопад в района на Велико Търново. Река Бохот си проправя път през малък, красив каньон, преди да се спусне в едно невероятно синьо-зелено езеро. Мястото е известно още като „Кая Бунар“, което означава „извор в скалата“. Този водопад тече през цялата година и предлага страхотно бягство сред природата.