По време на доброволческата си дейност имах възможността да изследвам както материалната, така и духовната култура на Казанлъшката долина. Посещението на Тракийската гробница в Казанлък и Исторически музей „Искра“, с неговата забележителна колекция от тракийски артефакти, беше дълбоко вдъхновяващо преживяване. Освен това, участието ми в българските обичаи засили интереса ми към тракийските духовни традиции, мотивирайки ме да се задълбоча в тяхното културно и религиозно наследство.

Траките са индоевропейски народ, който обитава България и Балканите от Бронзовата епоха (около 3000 г. пр.н.е.) до постепенното им асимилиране в Римската империя през 5-ти – 6-ти век н.е., те практикуват богата, но загадъчна духовна традиция. За разлика от гърците и римляните, те не оставят писмени религиозни текстове, така че учените трябва да реконструират техните вярвания, чрез археологически находки и от древни историци, като Херодот.

Заинтригувана от тази древна култура, бях привлечена да проследя паралелите между духовното наследство на траките в България и това на гърците и римляните в Италия, особено в моя град Неапол.

За начало, траките почитат своите владетели, като полубожествени фигури, традиция, която тясно отразява по-късната римска практика, на обожествяване, на императори. Малцина знаят, че Орфизмът, мистична гръцка религия, свързана с Дионис, според учените е повлияна от тракийската духовност… Тракийското име на Дионис се смята, че е било Zagreus (Загреус). Митът за Орфей, една от най-трайните гръцки легенди, е дълбоко свързан с тракийската идентичност. Историята на Орфей, която подчертава пътя на душата и божествената сила на музиката, съдържа елементи, напомнящи шаманските практики, открити в тракийските религиозни ритуали.

Чрез това изследване също така открих нещо очарователно за собствения си град. Неапол има силни връзки с Орфей, тъй като гръцките заселници са донесли неговите митове със себе си, когато основали града. Археологически открития в Южна Италия, включително златни орфически таблички, предполагат, че гръцките заселници в Неапол са практикували орфически ритуали. Тези надписи, често поставяни в гробници, предоставят насоки за пътя на душата в отвъдния живот, отразявайки духовните вярвания, свързани с Орфей.

Освен гръцкия политеизъм – който е особено силен в южните градове, като Неапол – друга религия, която трябва да се вземе предвид поради нейното дълготрайно влияние, разбира се, е латинската/римската, която се разви в официалната религия на Римската империя.

Бях изключително любопитена относно разликите между тракийските обреди и римските. Римската религия акцентира върху обществените храмове и ритуали, които са контролирани от държавата. Например, „Ludi Romani“ („Римски игри“) са обществени религиозни фестивали, провеждани в чест на Юпитер, главният бог на римския пантеон. Тези игри, които се провеждат през септември, комбинират жертвени ритуали, театрални представления и състезания с колесници в Циркус Максимус.

„Ludi Romani“ не са били само религиозни церемонии, но и политически събития, укрепващи единството на Рим, под божествена защита. В контраст, тракийските религиозни практики са по-езотерични и фокусирани върху индивидуалното духовно просветление, много подобно на по-късните орфически и дионисийски мистерии. Един от най-интересните примери са ритуалите на Zalmoxis (Залмоксис), духовна традиция сред тракийското племе Гети. Тези ритуали включват инициации в подземни пещери, за да симулират смърт и прераждане, екстатични танци и песни, и шамански елементи, насочени към постигане на мистична връзка с отвъдния свят. Според Херодот, Zalmoxis (Залмоксис) бил божествен учител, който проповядва безсмъртието на душата. Въпреки че не е пряко свързан с християнството, култът на Zalmoxis (Залмоксис) и неговите теми за възкресение, безсмъртие, божествено откровение и спасение носят поразителни прилики с ранните християнски вярвания. Тези идеи може да са помогнали за оформянето на духовната среда, в която по-късно се разпространило християнството, особено на Балканите и римските провинции.

В заключение, мога да кажа, че както траките, така и греко-римският свят оставиха дълбоки религиозни наследства, оформяйки духовните пейзажи на България и Италия по различни начини. Докато тракийските вярвания клонят към мистицизъм и езотерични ритуали, римските традиции акцентираха върху държавно „спонсорирани“ религии и церемонии. Въпреки тези различия обаче, е важно да се признаят връзките и приемственостите между тракийската духовност и гръцките и християнските традиции.

Дори днес, ехотата на тези древни вяри продължават да съществуват във фолклора и културните идентичности. Един ясен пример е ритуалът Сирни Заговезни, който имах привилегията да наблюдавам и съм разяснила, за него в друга статия. По този начин, както България, така и Италия служат като живи музеи на своето духовно минало, където следите от тракийските и греко-римските традиции все още могат да бъдат усетени днес.

Иления Майо