Миналата неделя вечер, на 22 февруари, за първи път преживях традиционния
български празник Сирни Заговезни в Казанлък. Това беше силно и емоционално
преживяване за мен.
Вечерта хората се събраха навън и запалиха голям огън. Всички стояха около него,
разговаряха, смееха се и чакаха ритуалите да започнат. По-късно зазвуча традиционна
музика и хората затанцуваха заедно около огъня. Атмосферата беше едновременно
радостна и смислена. В края на вечерта хората прескачаха огъня. Вярва се, че този
ритуал пречиства от негативната енергия и носи здраве и късмет.

Като туркиня, този празник ми напомни за Невруз в Турция. По време на Невруз хората
също палят огньове и ги прескачат, за да символизират обновяването и пречистването.
Виждането на тези прилики ме накара да се почувствам по-близо до културата. Това
ми показа как различните общества могат да споделят сходни традиции и ценности.
Една част от Сирни Заговезни, която ме впечатли дълбоко, беше традицията да се
иска прошка от по-възрастните. Младите хора молят по-възрастните членове на
семейството да им простят преди началото на Великия пост. Намирам това за много
трогателно и смислено. В съвременния живот понякога забравяме да кажем
„извинявай“ или да изразим уважение. Тази традиция поддържа емоционалната връзка
жива.
Докато стоях до огъня, гледах възрастните около себе си и си ги представях като деца
преди много години, изпитващи същото вълнение по време на този празник. Мислех си
за това как традициите свързват поколенията. Най-красивата част от поддържането на
традициите живи е, че те позволяват на хората да си спомнят детството си и да
изживеят тези емоции отново.
Когато огънят бавно започна да гасне, осъзнах, че истинската топлина на вечерта не
идваше само от пламъците, а от емоциите, споделени около тях. Гледайки усмивките
на възрастните, си ги представях като деца преди много години, изпитващи същото
вълнение. В този момент разбрах, че традициите оцеляват, защото пазят нещо много
ценно: спомена за това да бъдеш дете. Въпреки че културите могат да имат различни
имена и истории, те често говорят на един и същ символичен език. Езикът на огъня,
обновяването, прошката и свързаността. Тази нощ не се чувствах като чужденец, който
наблюдава различна култура; чувствах се част от една споделена човешка история.

Айше Османлъ

Дългосрочен доброволец по ЕПС в Казанлък към приемаща
организация МЦР-Взаимопомощ