Огромно празненство, посетих Перник миналата седмица за Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който се проведе от 16 до 25 януари 2026 г. Тази година беше много специална, защото бележи 60тата годишнината на фестивала. Това беше мащабно събитие с над 12 000 участници от цяла България и други страни. Заради големия интерес към участие, парадите се проведоха през два пълни уикенда за ПЪРВИ път в историята на фестивала.

Красив шок Като посетител от Египет, трябва да призная, че бях шокиран в началото. В моята страна сме свикнали да виждаме златни, МЪЛЧАЛИВИ маски на фараони в музеите, които са предназначени за вечността. Но тук в Перник маските са „ЖИВИ“, шумни и понякога ужасяващи. Участниците, наречени кукери или сурвакари, носят огромни маски, изработени от дърво, пера и животинска козина, които могат да бъдат над 1 метър високи! Те изглеждат като чудовища или зверове. В началото усетих смесица от страх и очарование.

Най-интензивната част беше звукът. Танцьорите носят тежки медни и железни звънци около кръста си, които могат да тежат между 20 и 70 кг. Когато хиляди от тях скачат заедно, звукът е оглушителен и можеш да усетиш вибрациите в гърдите си.

Защо страшни? Знам, че маските са предназначени да бъдат грозни и страшни по добра причина. Традицията гласи, че тези страшни лица прогонват злите духове и „лошия късмет“. Гръмките звънци събуждат земята за пролетта. Това не е просто парад; това е ритуал за здраве и плодородие.

Въпреки че времето беше мразовито студено — с температури под нулата — енергията беше гореща. Улиците бяха претъпкани, но настроението беше весело. Хората докосваха маските за късмет и аплодираха любимите си групи. Фестивалът е толкова важен, че е признат от ЮНЕСКО като част от нематериално културно наследство.

Посещението на Сурва 2026 беше незабравимо преживяване. Беше уникална комбинация от древни традиции и модерно парти. За мен, идващ от страна с древна история, беше невероятно да видя жива традиция, която свързва хората чрез магия, звук и радост. Това е „празник, който не бива да се пропуска“.

Марван Елхавага