Бачковския манастир е втори по големина в България и по посещаемост. Намира се в долината на Чепеларска река, близо до село Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Важна туристическа дестинация, особено през уикенда и православните празници. Манастирът е разположен на почти 8 кв. км, има 2 вътрешни двора, 4 църкви и 18 параклиси- 10 в Асеновград и 8 извън него. Наблизо се намира резерватът „Червената стена“. Там има вековна гора с повече от 20 вида орхидеи, като сред тях е Cypripedium calceolus, която в България може да се види само тук.

Историята зад стените

Основан от севаст Григорий Бакуриани по време на византийския император Алексис I Комнин, Бачковският манастир съществува от 9 века и е сред най-големите културно-исторически забележителности на България. Бакуриани е бил приятел на владетеля и управител на географския район, където е построен манастирът. Брат му Абасий е съосновател и спонсор на манастира, но не успява да дочака завършването му.

„Понеже е полезно и е дълг на всеки православен християнин… винаги да очаква края на живота си, възкресението на всекиго и самия себе си, и да разсъждава над Страшния съд… според този свят глас в евангелието относно тази (заплаха), и следователно всеки да „дарява“ на Бог… по всички тези причини аз, често споменаваният севаст Григорий, грешен слуга на Христос… желаейки от самото начало… и досега аз копнеех да построя много красива църква и около нея обитание за монасите, както и място, на което да бъдат погребани костите ми…

Сега, понеже Бог ми позволи да мога да завърша това, за което копнее сърцето ми, църквите бяха завършени с фортификациите на манастира и килиите… Смея да кажа, че всичко това не е извършено с грешни пари или принудителен труд… а от моите собствени права и с мои лични усилия.“

Тези думи са записани в Устава на манастира и обясняват какви са причините за построяването му.

От 1083 досега манастирът е преминал през много перипетии и трудни времена. В началото в него са живели 50 монаси с един игумен. Това е бил голям брой, защото само два манастира във Византия са имали повече. Било е разрешено само на грузинци и арменци да обитават манастира, а на гърците е било забранено по устав.

Благодарение на основателя си, манастирът е имал много предимства, като самостоятелност и освобождаване от данъци. Това позволило разширяването на комплекса чрез получаване на материали и на неговото спонсориране от благодетели. Бил построен хан за поклонници. 70 имперски декрета били написани, за да регулират манастира и собствеността му. Било основано научно дружество за привличане на най-големите интелекти на времето си. Важна фигура от този период е цар Иван Александър, който дал много финансови средства на манастира и по-късно бил признат като негов съосновател.

През 1393 османските турци завладяват Балканите и животът в манастира става по-труден. Въведени са данъци, а много привилегии били отнети. През 16 век обаче султан Сюлейман I въвежда отново данъчни облекчения и става възможно да се направят ремонти и да се съберат средства. В началото на 17 век, в манастира отново закипява живот и всички имоти биват обновени. Църквата „Успение на Богородица“ и параклисът в Асеновград са построени наново. Манастирът става зависим от Вселенската патриаршия, губейки независимостта си. Това води до увеличаване на гръцкото присъствие в манастира, което довежда до борба между българи и гърци относно управлението на манастира.

С основаването на Българска екзархия, през 1894 манастирът преминава под юрисдикцията на Българската православна църква. Днес манастирът е подчинен на Българската патриаршия и е лобно място на екзарх Стефан и патриарх Кирил, участници в движението за спасяване на българските евреи.

ПОГЛЕД ОТБЛИЗО

Основната църква

Храм „Успение на Св. Богородица“ е построен през 1604 въз основите на старата църква. Завършен е през 1643 благодарение на благодетелите Георги и сина му Константин, чиито портрети могат да се видят на централната порта. Основният стенопис в църквата е дело на Моско Велев през 1850 г. 

Църква „Свети Архангели“

Църквата е най-старата във вътрешната част на манастира. Тя съществува от самото му основаване и е на два етажа. Самият храм е на втория. Средствата за построяването му са били дадени от жителите на околните села. На вътрешните стени има изображение на Алексис Комнин.

Църква „Св. Николай“

Това е третата църква в манастира и е построена през 1936 в Южния двор. Стенописите са дело на Захари Зограф. Те включват сцени от рая, ада, Страшния съд, светци и грешници. Сред тях има портрети на известни граждани на Пловдив, представени като населяващи ада заради разврата си и липсата на патриотизъм.

Костницата

Единствена по рода си, тя е разположена източно от манастира. Построена е още през 1083 и е в добро състояние днес. Покривът е реновиран през 2001. Костницата е на два етажа- на първия има 14 гроба на монаси. На втория етаж има църква. Наблизо е гробището. Тази костница е единствената в православния свят със запазени стенописи, датиращи от 11 до 14 век.

Старата столова

Това е една от най-интересните сгради тук. Столовата е разделена от кухнята с малко помещение- сюгесница. Трапезата е близо до западната стена. На масата има надпис, че е построена през 1601 от занаятчията Никола по времето на игумен Матей с помощта на Данаил, митрополит на Пловдив. Цялото помещение е със стенописи. Повечето от тях са запазени, като те датират от 17 век и са с неизвестен автор. Между 1965 и 1971 столовата е реновирана от български и чешки реноватори. Тя е единствена по рода си в България.

ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА

В центъра на манастирския духовен живот е чудотворната икона на св. Богородица. Вярва се, че тя има чудотворна сила. Заради нея идват много хора от цялата страна, които се молят, споделят проблемите си, молят за защита или благоденствие. Легендата разказва, че в началото на османското управление иконата е била скрита в местността Клувията, където е била открита отново в началото на 17 век и върната в манастира. Два пъти иконата изчезва сама, след което е открита от монаси на същото място. След съня на един от тях, тя в крайна сметка бива положена на определено място в катедралната църква на манастира, отдясно на централната врата, в отделен иконостас. Така всеки може да има достъп до нея.

Образът представя Св. Богородица на умилението. Тя има златно и сребърно покритие. Смята се, че иконата датира от 11 век. От едната й страна може да се види надписът „влахерниотиса“, което значи, че тя е може би копие на известната икона Влахернската Св. Богородица. Встрани от фигурите, двете полета са покрити със стар обков, подарен от грузинските монаси Атанасий и Окропир през 1311. Надписът по него гласи:

„Обкована бе тази икона на Пресветата царица наша Богородица в Петрицион    (Бачково), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий- наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера заедно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция (Византия) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.

Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и прости им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин.

В хроникон 531, индикт 9.

Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин.”

На Велики понеделник всяка година има тържествено шествие по случай откритието на иконата. Смята се, че то започва в началото на 17 век.