Месец март е един от най-забележителните месеци в България, пролетта пристига, а дръвчетата разцъфват. Всички разменяме добропожелания чрез традицията на бяло-червения конец или така наречените мартенички. За чужденците в  България е малко странно с всички тези мартенски традиции.

В българската традиция месец март е женски месец и той винаги носи малки изненади. Дори си има и име – Баба Марта. Всяко дете знае, че Баба Марта е жена, която с очарование пропъжда студения и ядосан месец Февруари. Тя води слънцето, цветята, птичките и всичко оживява. Цветовете на месеца са бяло и червено и  символизират яркост и чистота. Седмица преди 1-ви март улиците са пълни с продавачи на мартеници. Във фолклора Баба Марта е представена като жена или сестра на Малък и Голям Сечко (месеци Януари и Февруари). Тя обикновено не е доволна от тях, защото ӣ правят различни пакости. Например в някои приказки става ясно, че и изпиват виното. Тогава тя много се ядосва и затова времето през март е лошо.

Една от най-популярните приказки е за старица, която отвежда козите си в планината в края на март.Тя разчитала на Баба Марта да я благослови с хубаво време, защото била толкова стара, колкото нея. Баба Марта  винаги прави това, което иска, без да се съобразява с някого. Тя освободила всички виелици и снежни бури, които замразили старицата и козичките й. След това те се превърнали в купчина от камъни, от които започнала да тече ледена вода. Това всъщност е историята за 1-ви март, ден който символизира Баба Марта, идваща с пролетта и носеща пожелания за здраве и изобилие в началото на цикъла на живота в природата.

Традицията е свързана с древната езическа история на Балканския полуостров и култа към селските култури.

Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хуните нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел и тогава, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Защо българите си подаряват мартеници?

Мартеницата всъщност е конец в бяло и червено, който подаряват българите на любимите си  хора на 1-ви март. Обикновено се поставят на ръката или като брошка на якето. Най-забавните мартеници са за децата, с интересни играчки върху тях. Мартениците винаги се подаряват. Не си купувайте, а изчакайте да Ви подарят.

Българите вярват, че тази традиция ще им осигури година пълна със здраве и богатство. Понякога хората си пожелават нещо, докато им връзват мартеницата. Традицията повелява, че не можеш да махнеш мартеницата си, докато не видиш щъркел или лястовичка. Тези птици прекарват зимата в Африка и се завръщат в България в средата на март. Другата възможност е да вържеш мартеницата си на цъфнало дръвче.