Попитахме участниците в проекта „S.O.S. – 4“ да създадат анкета относно първа помощ. По-долу можете да видите резултатите и техния анализ. От участниците се изискваше да проведат две анкети: една онлайн, която трябваше да споделят, и друга чрез директен контакт с хора. Този подход лице в лице беше особено важен, но въпреки това те успяха, участниците установиха, че им е трудно да достигнат до много местни жители поради езиковата бариера. Ето и представените резултати:

Когато всяка секунда има значение – Изводи от проучването по проект „S.O.S.4“ по програма „Еразъм+“

По време на проекта „S.O.S.4“ по програма „Еразъм+“, участниците бяха разделени на международни работни групи. Нашият екип се състоеше от трима участници от Полша, един участник от Унгария и един от Португалия. Въпреки че идвахме от различни страни и среди, бързо открихме, че нашето разнообразие е най-голямата ни сила.

Всеки член на екипа допринесе с различни умения, опит и идеи. Някои от нас бяха по-силни в комуникацията, други в организацията, анализа на данни или дизайна на презентации. Като комбинирахме естествените си способности, създадохме ефективен екип, който се подкрепяше взаимно през целия проект.

Една от нашите задачи беше да разработим и проведем проучване за знанията на хората относно първата помощ и готовността за извънредни ситуации. Заедно проектирахме две анкети: една, насочена към жителите на Стара Загора, и друга, разпространена международно чрез онлайн канали.

В началото бяхме особено притеснени относно международната анкета. Целта ни беше да съберем отговори от поне сто участници и имахме много ограничено време. За да постигнем това, споделихме въпросника със семействата си, приятели и лични мрежи, като ги помолихме да го предадат на други. Благодарение на тези колективни усилия, анкетата достигна до хора от множество държави и в крайна сметка събра 180 отговора, надминавайки очакванията ни.

Провеждането на местната анкета в Стара Загора беше съвсем различно преживяване. Подхождахме към хората на обществени места и ги канехме да участват. Въпреки че мнозина от срещнатите бяха млади, езиковите бариери понякога затрудняваха комуникацията. Не всеки се чувстваше комфортно да говори английски. Въпреки това предизвикателство, местните жители бяха изключително дружелюбни, отворени и готови да помогнат. Тяхното положително отношение показа, че темата за безопасността и първата помощ е важна и актуална за общността.

След като анкетите бяха завършени, се изправихме пред друго предизвикателство: анализиране на резултатите в много ограничен срок. Липсата на време ни накара да мислим креативно, да работим ефективно и да се фокусираме върху извличането на смислени заключения, вместо просто да представяме графики и проценти.

Резултатите и от двете анкети бяха изключително интересни.

От положителна страна, много респонденти демонстрираха базово познание за първа помощ и процедурите при спешни случаи. Значителен брой бяха посещавали обучения по първа помощ, знаеха европейския номер за спешни случаи 112 и разбираха важността на бързата реакция при извънредни ситуации.

В същото време се открои едно ключово заключение. Съществува ясна пропаст между знанието и действието. Много респонденти признаха, че макар да знаят какво трябва да се направи теоретично, не се чувстват достатъчно уверени да действат самостоятелно в реална спешна ситуация. Това предполага, че само теоретичните знания не са достатъчни. Редовната практика, реалистичните упражнения и практическите обучения са също толкова важни.

Анкетите също така разкриха, че готовността за природни бедствия и извънредни ситуации остава ограничена. Мнозина участници не се чувстваха готови да реагират ефективно при наводнения, пожари, силни бури или евакуации. Значителен брой не бяха обсъждали планове за действие при извънредни ситуации със семействата си, не бяха определили места за срещи или не бяха подготвили аварийни комплекти.

Особено важен извод беше, че независимо от възраст или националност, повечето респонденти споделяха една и съща грижа: безопасността на своите близки. В извънредни ситуации хората първо мислят за защитата на семействата си. Това показва, че готовността не трябва да се разглежда единствено като индивидуална отговорност, а като нещо, което включва цели семейства и общности.

Проучването също подчерта значението на комуникацията по време на извънредни ситуации. Докато повечето респонденти знаеха номера за спешни случаи, значително по-малко се чувстваха уверени в ефективната комуникация с операторите на спешния телефон или в запазването на спокойствие под напрежение. Това показва, че обучението по спешна помощ трябва да включва практически комуникационни умения в допълнение към теоретичните знания.

Международната анкета предостави още един ценен прозрения. Въпреки различията в културата, възрастта и националността, участниците споделяха забележително сходни тревоги. Хората навсякъде искат да знаят как да помогнат на другите, да защитят семействата си и да реагират адекватно, когато възникнат неочаквани ситуации. Безопасността е универсална ценност, която надхвърля границите.

Може би най-важният урок и от двете анкети е, че готовността не се случва автоматично. Тя трябва да се развива чрез непрекъснато учене, практика и опит. Знанията, придобити по време на еднократно обучение, не са достатъчни, за да издържат цял живот. Уменията трябва редовно да се опресняват и укрепват.

Проектът „S.O.S.4“ по програма „Еразъм+“ беше много повече от изследователска дейност. Той предостави възможност за международно сътрудничество, обмен на опит и по-дълбоко разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени съвременните общности. Най-важното е, че ни напомни, че всеки един от нас може един ден да бъде първият човек, способен да помогне в критична ситуация.

Безопасността не започва, когато настъпи криза. Тя започва много по-рано — когато изберем да учим, да се подготвяме и да поемаме отговорност за себе си и за околните. Тогава ставаме готови да помогнем, когато всяка секунда има значение.

---

Осведоменост за първа помощ и готовност за извънредни ситуации
Анализ на резултатите от анкетата

Въведение

Знанията по първа помощ са важно умение, което може да помогне на хората да реагират ефективно по време на извънредни ситуации и потенциално да спасят животи. Тази анкета беше проведена, за да се разбере колко подготвени са хората да действат в извънредни ситуации и да се оцени техният опит, увереност и знания относно първата помощ и реакцията при спешни случаи. Въпросникът събра 100 отговора от жители на Стара Загора, България, както и от хора от други държави чрез онлайн анкета.

Резултати и анализ

Участниците имаха различен произход по отношение на националност, възраст и пол. По отношение на пола, мнозинството от респондентите бяха жени (60%), докато 39% бяха мъже и 1% се идентифицираха като небинарни. Повечето участници бяха млади хора, като най-голямата възрастова група беше между 18 и 25 години (55%).

На въпроса за предишен опит с природни бедствия, бурите бяха най-честото събитие, преживяно от участниците, като 45% съобщават, че са ги преживели. Земетресения са докладвани от 28% от респондентите, пожари от 20%, а наводнения от 18%. Около 32% заявиха, че никога не са преживявали природно бедствие.

Резултатите показват, че повечето участници имат някакво ниво на осведоменост за първа помощ. Около 64% съобщават, че са учили за първа помощ преди, докато 36% никога не са получавали образование по първа помощ. Освен това, 69% от отговорилите смятат, че имат достатъчно знания, за да помогнат на някой, който е засегнат, докато 31% не се чувстват подготвени да окажат помощ.

Оценен беше и опитът в помагането на пострадали хора. Значително мнозинство (72%) вече са помагали на някой, който е бил ранен, което показва, че много хора са се сблъсквали със ситуации, в които уменията по първа помощ могат да бъдат полезни. Въпреки това, само малък процент от участниците са преживели терористична атака, като 97% отговарят, че не са.

Когато участниците оценяваха собствените си умения по първа помощ по скала от 1 до 10, най-честите оценки бяха 6 и 7, избрани и от 17% от отговорилите. Това предполага, че много хора се чувстват умерено уверени, но все пак може да им липсват достатъчни, знания, практическа или подготовка.

По отношение на въпроса дали участниците някога са имали нужда от първа помощ за себе си, резултатите бяха сравнително балансирани, като 54% от дали отговор казват „не“, а 46% – с „да“. Това показва, че почти половината от участниците вече са били в ситуация, в която първата помощ е могла да бъде необходима.

Фалшивите тревоги също изглеждат сравнително често срещано явление, тъй като 67% от респондентите съобщават, че са преживели такова. Това подчертава, че извънредните ситуации, или ситуации, възприемани като извънредни, присъстват в ежедневието на много хора.

На въпроса за оказване на психологическа подкрепа на някой в шок, 52% от участниците заявяват, че вече са се налагало да подкрепят някого в тази ситуация. Въпреки това, 77% от респондентите съобщават, че никога лично не са изпитвали шок, което показва, че хората по-често са в позицията да помагат на други, отколкото да получават подкрепа сами.

Много положителен резултат беше, че 94% от участниците проявиха интерес да научат повече за това как да действат в извънредни ситуации. Това демонстрира силна готовност за подобряване на знанията по първа помощ и предполага, че допълнителни образователни и обучителни възможности биха могли да бъдат добре приети.

Заключение

На този етап няма такова, заключенията на групите са повече от ясни, като цяло ще бъде публикувано, възможно най скоро… Когато бъдат обработени резултатите от всички анкети…

инж . А.Митев