Красиви вълшебни пейзажи, непокътната природа в хармония с уютни градчета с червени покриви, сняг по върховете на планините, но цъфтящи дървета до къщите. България ме посрещна с многообразието си и приятно изненада в много отношения.
Казвам се Мария, наскоро навърших 25 и съм от Украйна. Животът се оказа така, че преди пристигането си в България никога не съм бил в чужбина, така че това пътуване определено вече ми направи впечатление.
Преди да дойда тук, бях доброволец както в родния си град Харков, така и в други градове на Украйна и винаги съм искала да се опитам да участвам в доброволчески проекти в чужбина.
Преди да пристигна в България знаех много малко за тази страна. Приятели, които са били тук преди, казаха, че тъй като владея свободно украински и руски, ще мога да разбирам някои думи и фрази, докато слушам хората. Оказа се, че българският е по-труден за мен, отколкото очаквах, но въпреки това ми беше не по-малко интересно да го чуя навсякъде и да забележа някои познати думи.
През целия си живот много харесвах планините, но никога не съм имала възможност да ги посетя и със сигурност да живея близо до планините. Преди да дойда тук видях само на картата как изглежда релефа около Казанлък, така че знаех, че градът е заобиколен от планини. Това беше причината, поради която бях много развълнувана и исках да видя всичко сама възможно най-скоро.

Пътят до дестинацията ми беше много дълъг и труден за мен. След като обиколих цяла Украйна и стигнах до града на запад трябваше да прекося Румъния и едва тогава стигнах до България. Почти четиридесет часа по път без пълноценен сън и затова ми беше тежко, но дори това не ми попречи да се насладя на цялата красота на пейзажите, които видях, когато прекосих втората граница и накрая се озовах в България. Влакът, с който трябваше да мина през планината, се оказа най-удобният начин за придвижване през цялото ми пътуване, така че това беше единственото място, където можах да си почина добре.

Гледките от прозореца ме изумиха. През цялото пътуване на хоризонта се издигаха планини и нашият влак минаваше покрай недокоснати красиви гори и реки. Пейзажът приличаше повече на картина или снимка, отколкото на действителната гледка от прозореца. Когато нашият влак стигна до град Стара Загора отново бях много впечатлена, но този път как внезапно се появи толкова голям и красив град сред гори и красива природа.
След като пристигнах в Казанлък трябваше да свикна, че този град е заобиколен от планини и поради това почти от всяка точка на хоризонта се вижда красив пейзаж. Все още не мога да си представя как е възможно да свикнеш да виждаш такава красота всеки ден.
Дойдох в България точно в любимото ми време на годината – времето, когато дърветата цъфтят. Минавайки покрай гарите в планините, където все още имаше много сняг, не можех да си представя, че в самия Казанлък, въпреки прохладното време вече навсякъде цъфтят дървета и уханието на истинска пролет се носеше във въздуха. Бях много щастлива да видя толкова много цветя наоколо. Казанлък изненадващо успява да съчетае жизнеността на китния уютен град и в същото време такава близост до природата.

Още на място трябваше да се срещна с други две доброволки, момичета, които бяха в България от два месеца. Те ме посрещнаха много топло и споделиха с мен своите впечатления и преживявания. По време на престоя си тук те опознаха града достатъчно добре, за да ми покажат страхотни места като паркове, ресторанти, любими кафенета и така нататък. Веднага ме запознаха с един от собствениците на кафенето, който също се оказа Украинец. Бях приятно изненадана и много щастлива да срещна някой от моята страна тук дори в такъв малък град.
Разхождайки се по улиците, след като вече срещнах много хора, веднага забелязах, че много българи имат способността да се наслаждават на настоящия момент и да се отпуснат. За мен беше необичайно, но много приятно да видя, че хората тук разбират важността не само на работата, но и важността на почивката и момента.
Няколко дни след пристигането ми в един от слънчевите дни заедно с останалите доброволци успяхме да отидем на връх Бузлуджа. Първоначално се страхувахме, че на върха ще бъде много студено, но изненадващо беше доста топло, въпреки че все още имаше малко сняг. От върха се разкриваше обширна гледка към града и други близки планини. Виждането на такова голямо открито пространство беше спиращо дъха.

Прекарах само една седмица на това място, но вече успях да срещна прекрасни хора, които винаги са готови да помогнат. Успях да видя красиви места, които бях виждала само на снимката преди, опитах нова храна, научих много нови думи на български и беше изненадващо, че много от тях звучат едно към едно като Украинските. Също така участвах в няколко много малки, но много важни събития, които целят да направят живота на хората тук по-добър.
По време на този проект определено очаквам много нови впечатления, много нови запознанства и много различни преживявания. Много се вълнувам от предстоящите събития и много нови неща, които трябва да видя и направя. Искам да получа знанията от други хора, които живеят тук, както и да споделя своите…

Мария Герман