Възможността да бъда част от този проект, честно казано, беше доста случайно, но открих мястото, което ми дава усещане за хармония. Направихме много невероятни неща през този кратък период, грижата за околната среда, в която живеем, ме кара да се чувствам свободен и ми дава мотивация да продължа пътуването си. Аз лично създадох много приятели и срещнах много невероятни хора с огромен опит и любов към еколната среда, видях силата на малката общност и това е, което всъщност ми дава тази енергия да променя начина си на живот и да започна да се грижа за природата, в която живеем, дори си помислих за момент да стана вегетарианец, но като грузинец би било невъзможно да отрека културата си. Разбрах, че грижата за природата не е само да не замърсяваме, има много вредни неща, които трябва да се научим да избягваме. Най-важното нещо от този проект е, че всъщност ми напомня родния ми град, което според мен помага много за преодоляване на трудностите при смяната на мястото, където живея.

Vakhtangi CHITASHVILI,

Като доброволец в България съм с положителни впечатления. Причината за това е, че околната среда където живеем е много красива, интересна, непознато за мен, което я прави много атрактивна.

Мисля, че натрупаните тук знания и опит ще ми помогнат много в живота, за личното ми израстване и, разбира се, ще науча много за проблемите, свързани с околната среда и тяхното решаване.

България и този проект, с наименование „Еко енергия 2“, в който участвам, освен че ми дават шанс и възможност да бъда независима, знаеща и да науча повече за България. Освен това ми дава шанс да опозная местната култура, традиции, ястия, нови хора и да създам приятели от всяка страна по света и да пътувам.

И накрая, мисля, че този проект ми дава сила и голяма мотивация да направя повече, за да бъда активен доброволец и се грижа за околната среда, както и да дам моя малък принос за решаване на екологични проблеми, за което съм много благодарна. Сигурна съм, че също ще бъда полезна в моята страна.

Tako Chkhaidze

Преди да дойда в България, търсих различни неща за нейната култура. Моята чаша чай е да науча нещо ново и интересно за страни и култури. И така, когато дойдох в София, първото нещо, което казах, беше „тази страна също има своя душа и чар“. Хората са дружелюбни и се опитват да ми помогнат.

Обожавам музеите, защото когато влезеш в тях, можеш да видиш и усетиш историята и автентичността на страната и града. България и особено Казанлък си има музей на розата. Това е уникална възможност да научим за процеса на добиване на розово масло, което е важно за индустрия в Казанлък и околностите на Розовата долина. Музеят, който посетихме ме остави с по-голяма оценка за ролята на розите в българската култура и история, както и с незабравимо преживяване да науча за този уникален аспект от идентичността на региона.

Освен това посетихме и тракийската гробница. Стоейки в тази древна гробна камера, заобиколена от ехото на историята, не можех да не почувствам дъха на историята.

Трябва да кажа, че България има богата история, природна красота, гостоприемство и индивидуализъм. Този проект и организация допринасят за екосъобразността на страната, което е изключително важно както за нея, така и за земята.

Сигурна съм, че през следващите два месеца ще имам все повече и повече възможности да науча за тази интересна страна и нейната култура.

Natia GOJORASHVILI

Като много чехи, аз също не мислех много за България. На моето поколение винаги ни е било разказвано за историите на нашите баби и дядовци, които ходиха на българско море на почивка. Това беше единственото място, което те можеха да посещават в чужбина, тъй като живееха в комунистическо време и не можеха да пътуват.

Може би поради тази причина много хора в моята страна не избират България като място за пътуване и дестинация. И аз не бих го направила, ако тази възможност за доброволчество не промени решението ми.

Исках да опитам нещо различно в живота си докато съм още млада и получих нещо различно. Нещото, което ме шокира и ме изуми, че в с. Средногорово, мястото къде живея в момента няма нито един магазин. Досега бях свикнала да живея градския си живот, въпреки че съм израснала в малък град близо до планината. Но въпреки това не мога да повярвам колко е изолирано село Средногорово от света предвид това, че няма дори един магазин. Впечатлена съм колко високи са планините около нас. След повече от седмица тук все още ме изненадва да видя бели върхове от сняг на планини, докато се разхождам по тениска.

Бих излъгала, ако кажа, че обичам да живея в такъв откъснат регион и винаги отскачам при всяка възможност, която имам до град Казанлък. Но има и друга страна на този вид живот – той е много по-бавен и спокоен. Често си мислим „О, колко готино нещо, ще науча повече за него, когато имам време.“ Но после никога нямаш време за нищо. А, сега имам време за всичко и за себе си. Така че чета повече книги от преди, слушам повече подкасти за текущата ситуация в света, научавайки за политиката и вътрешното функциониране на Европейския съюз, просто всички неща, които винаги са ме очаровали и аз исках да науча повече за това, но покрай работата и хобитата си никога нямах достатъчно енергия.

Така че, въпреки че преходът от натоварен към спокоен живот не е никак лесен, аз съм щастлива, че имам време за нещата, които винаги съм оставяла настрани. Чувствам се горда от себе си, че действително използвам свободното си време тук за учене и себе развиване. Защото никога не трябва да спираме да се образоваме.

Karolina Füllsacková

В днешния свят, в който опасностите за околната среда стават все по-чести, доброволчеството за екологични инициативи се превръща не просто в избор, а в необходимост. В момента имам привилегията да участвам в еко проект в България, чрез който се потопих в дейности, насочени към насърчаване на рециклирането и екологичното съзнание. Това пътуване е трансформация за мен, оформяйки моята гледна точка за устойчивостта и оставяйки трайно въздействие върху местната общност на Община Казанлък.

Еко проектът, в който участвам в България, е лъч на надежда в областта на опазването на околната среда. С фокус върху рециклирането и управлението на отпадъците, нашата мисия е много ясна, а именно да насърчаваме култура на устойчивост и да минимизираме нашия екологичен отпечатък. От организирането на акции за рециклиране до провеждането на образователни инициативи, всяка дейност е стъпка към по-зелено бъдеще за всички нас.

Моят практически опит в сферата на екологията и проекта беше едновременно просветляващ и овластяващ. Оказах се ангажиран с различни задачи, от сортиране на рециклируеми материали до сътрудничество с местните общности за прилагане на устойчиви практики. Въпреки изправените пред мен предизвикателства по пътя, като логистични препятствия и културни различия, чувството за приятелство сред доброволците ме поддържа мотивиран и решен да променям околната среда доколкото мога.

Един от най-възнаграждаващите резултати на моя доброволчески опит е да стана свидетел на осезаемото въздействие на нашите усилия върху околната среда. Чрез нашите колективни действия ние намалихме тонове отпадъци от сметищата, намалихме замърсяването и повишихме осведомеността за значението на рециклирането. Освен числата, усмивките на лицата на членовете на местната общност и новооткритият ентусиазъм за опазване на околната среда наистина подчертаха нашия успех.

Докато размишлявам за времето си в България, си спомням безценните уроци, научени по време на това пътуване. Получих по-задълбочено разбиране за взаимосвързаноста на екологичните, социалните и икономическите въпроси и ролята, която всеки от нас играе в оформянето на устойчиво бъдеще. Нещо повече, създадените приятелства и изградените връзки с местната общност оставят незаличима следа в сърцето ми.

В заключение, моят доброволчески опит в България е доказателство за силата на колективното действие и потенциала за положителна промяна. Докато стане време да се сбогувам с тази красива страна, аз съм изпълнен с надежда и оптимизъм за бъдещето на опазването на околната среда. Нека нашите усилия вдъхновят другите да прегърнат екологичния живот и да се присъединят към опазването на нашата планета за бъдещите поколения.

Nodar KHOMASURIDZE

Кандидатствах за този проект едва седмица преди началото му, не мислех, че наистина ще бъда приетa. След като това се случи, малко се уплаших.

Преди да дойда по този проект, никога не съм мислила за България. Не знаех нищо за България. Единственото, което знаех беше, че това е популярна дестинация за хора, които искат да пътуват евтино, че езикът е славянски и че знамето има същите цветове като унгарското и италианското. Сега ще живея в тази непозната за мен страна почти два месеца.

Бих се радвала да можех да направя някои проучвания за нея предварително, но нямах време. Изтеглих гугъл преводач в паника, преди да дойда тук. Моят приоритет, когато пристигнах в София, беше да си взема сим карта за телефон, за да имам достъп до интернет, за да ми помога при нужда. За щастие летището не беше твърде голямо и имаше много ясни инструкции как да стигна до метрото. Освен това посрещащата организация ни изпрати инструкции как да стигнем до центъра на града или до жп и автогарата.

Втората ми мисия беше да си взема нещо за хапване. Реших да отида до супермаркет. Бях изненадан да открия Била, доста популярен австрийски супермаркет. Всичко вътре не беше подредено както в моята страна и както във всички такива магазини. Въпреки че можех да чета кирилица, пак не разбирах написаното. Намирането на продукти беше малко предизвикателство, тъй като всички супермаркети организират продуктите си по различен начин. В крайна сметка реших просто да избера питие и лека закуска.

Влакът от София до Казанлък пътува около 3 часа. Влакът, с тръгнах, не изглеждаше, че ще издържи толкова дълго пътуване. И наистина имаше някои малки проблеми, които доведоха до забавяне от почти половин час. По време на пътуването с влак следвах маршрута си чрез гугъл карта. Беше ми много интересно като знам, че прекосявам буквално половин България. Както повечето влакове, железопътната линия беше малко по-далеч от градовете, така че трябваше да видя част от това, което според мен беше българската провинция.

Взеха ни на гарата в Казанлък и имахме първия си добър контакт с българин. Той ни доведе до още по-малко селце наречено Средногорово, което потърсих в интернет и установих, че има едва 200 жители.

Първата седмица беше седмица на адаптация. Имахме възможността да се срещнем с другите доброволци и още местни жители, всички бяха много дружелюбни и много гостоприемни.

Времето също беше много гостоприемно. Идвам от южната част на Испания, така че очаквах да ми е студено, и дори като си помисля, че ме посъветваха да съм с пролетни дрехи, мисля, че повечето неща, които опаковах, са твърде топли за сезона.

Дойдох тук с нулеви очаквания и бях много приятно изненадан. Мисля, че ще си прекарам много добре през следващите два месеца.

Loane Hoa COCO

След едноседмично пребиваване в България като доброволец по проект на програма „Европейски корпус за солидарност“ с наименование „Eco Енергия 2″, имах много мои предварителни, романтични представи за България. Една седмица може би е твърде малко, за да създам тези впечатления, но имам още 7 седмици да изследвам повече.

Първото нещо, което ме впечатли най-много, когато пристигнах в България, е природата. Има райони, заобиколени от планини, които също са смесени с крайбрежни места, които все още не съм видяла. Докато пътувах с метрото, видях снежни планини, равнини и села, покрити с гори, които се простираха пред мен. Ето преминавах през различни видове дървета и растения и дори различни птици.

Тази зеленина и природа е по-характерна за провинцията, но виждайки я в самия град Казанлък наистина ме изненада и зарадва. Зелен град – това бих искала  да кажа за Казанлък. Красиви паркове, огромна зелена площ, чистота и подредени екосистеми, всичко това ми привлича докато съм в града. Улиците са много спретнати и организирани, има жълти таксита, много хора на велосипеди, красиви населени места. Особено забелязах архитектурата на къщите, която е много

различна от тези в моята страна.

Заслужава да се отбележат и дворовете на тези къщи, които също са озеленени и засадени с цветя. Казанлък ми изглежда като малка и хубава провинция, като в тази на Бел от анимационния филм „Красавицата и звяра“.

Трябва да спомена и хората. Те са много топли и отворени към нас, като получавам много от тях като внимание. При посещението ни в училището децата бяха заредени с енергия, мотивирани, ангажирани с дейности и прекарахме много забавен ден заедно.

Посетихме и някои забележителности в Казанлък, които ме мотивираха да науча повече за българската култура и история. Имах възможността да слушам и традиционна българска музика, която ми достави голямо удоволствие. Не знам защо, но очаквах да е малко по-руска, но лично за мен беше малко или много различна и оригинална. Надявам се, че ще имам възможност да науча повече за народната култура на страната ви.

В крайна сметка имам много време още тук, за да открия повече. Сега знам защо осъществявам доброволчески проект в България и какъв е смисълът от него. България е очарователна страна, изпълнена със старомоден характер.

Nino liparteliani