“Какво са Балканите?”, пита италианският журналист Паоло Румиз в една от книгите си. Запитах се същото преди да започна българското си приключение, опитвайки се да балансирам очакванията си. Румиз пише в книгата си “Изтокът”: “На това място идентичностите са подчертани и няма нищо средно между война или съжителство, между самоунищожение или единение на дух и цивилизация”.

Балканите, или “границата между Изтока и Запада”, както пише американският писател Робърт Каплан, са двери към нови географии, езици, култури, нови форми на израз и нови принципи на комуникация. Имайки това предвид, знаех, че участвайки в ЕДС постоянно ще се срещам с “Другото” и ще бъда предизвикана да разбирам разликите, да преодолявам бариери и да избягвам клишетата в едно съвсем непознато място.

След пристигането ми, първите ми впечатления бяха съставени от безброй образи на това различие и неочаквани връзки с гостоприемни и дружелюбни хора. Всички от тях разкриваха по нещо за родината си с очите на хора, които са израстнали в нея и са преминали през промените й.

Например в София следите от някогашния комунистически режим са видими. Обградена от планини, пейзажът й е доминиран от панелни блокове в съветски стил, заобиколени от зелени площи. От самото начало, както изглежда, животът тук се е движил в по-бавно темпо, отколкото на Запад. Страната обаче преминава през бързи промени след присъединяването към ЕС, както Георги, 19-годишен от българското черноморие, и Миро, 26-годишен от София, ми обясниха. И двамата са търпеливи и изпълнени с надежда относно бъдещето на тази малка страна.

По време на пътуването със стар микробус успях да се насладя на някои от аспектите, които дефинират атмосферата на България. Между залесените й с гори планини и златните равнини с пшеница и слънчогледи, има отдалечени селища, където времето, спряло за малко, сега отново тече. Видях този ход също и в Казанлък, където ще прекарам следващите 11 месеца като доброволка. Тук ще започна нов начин на живот, напълно различен от предишния ми, заедно с хора от други страни и на друга възраст.

Днес е едва третият ден от моя ЕДС, но се чувствам много уверена относно това, че ще премина през големи промени за кратко време. Ще се науча да бъда мотивирана, и вярвам в това, което ще науча. Играта “какво е ЕДС?”, която играхме вчера в Розариума ми помогна да осмисля значението на тези първи дни, защото тя е една метафора за по-добро разбиране на това какво е ЕДС (като процес на учене, кой взема участие в него, и др.). Юнио и аз бяхме доброволци по време на играта, Белинда и Жоао- ментори, а Ейми- координатор. По време на играта се подкрепяхме взаимно. По време на играта разбрах важността на това да се довериш на другите, да бъдеш гъвкав и да имаш оптимистична нагласа относно всичко, което ще преживееш в рамките на своя ЕДС.

Чрез езика, културата, историята и начина на живот, характерен за хората тук, се надявам да продължа да откривам географската и човешка вселена на страната ми домакин, стоейки далеч от всякакви очаквания, предразсъдъци и дефиниции. Също като Балканите, България изглежда многопластова територия с много лица, със сложна история, където емоцията от прекрасните пейзажи извън туристическите маршрути и човешкият контакт все още са автентични.

Шарон