След малко подготовка вече бях тук. Когато слязох от самолета, поех дълбоко дъх и си казах: “Добре, нека започна това приключение!” След малко вече се бях изгубила, а освен това нямаше интернет на терминала. Как щях да се свържа с другите доброволци? Какво щях правя сама в София? След като помислих малко, намерих едно кафене на летището с интернет връзка. Съвсем скоро всички бяхме заедно- четирима доброволци от различни страни по пътя си към Казанлък. А пътят беше дълъг! Не очаквах, че ще отнеме три часа и половина. Честно казано, проспах половината от пътя… Бях станала още в 2:15 сутринта. Когато се събудих в автобуса, това, което видях ме развълнува: планините буквално ни заобикаляха! До края на пътуването останах будна, наслаждавайки се на пейзажа.

Градът се появи внезапно пред нас. Бяхме в Казанлък! Двама готина пича ни показаха града. Така срещнахме менторите си и координатора ни. Казанлък прилича на моя град, така че си мисля, че бързо ще се адаптирам. Разхождайки се из града, разбрах защо му казват Долината на розите- розите са навсякъде и много пасват на средата.

В Словакия живея в апартамент. Тук са наели за нас голяма стара къща с красива градина, пълна със сливи и грозде, в самия център на града. Е, не ни дават да ги ядем, но все пак…

Хубаво е всичко да ти е наблизо. Розариумът е най-близкото място. Това е малък парк с много пейки, където всеки може да отпочине, да се срещне с приятели, да отиде с децата си, или пък на разходка. Харесва ми това, че хората ходят там. Паркът е посещаван всеки ден от много местни жители.

Когато искаш да живееш в България, е по-лесно да знаеш езика им. В тази част на Европа е истина това, че “английският е езикът на младите”, което значи, че голяма част от хората не го говорят. Всички сме много мотивирани да научим езика, така че когато излизаме, четем всеки знак. Въпреки че местните хора не говорят много английски, те компенсират това с дружелюбие, желание да ни помагат, и с честни усмивки на лицата си.

Засега давам на България десет звезди. С това темпо ще е невъзможно да преброя всички звезди до края на проекта, и съм сигурен, че никой няма да се опита да го направи, защото ще се нуждаят поне от още една година за това.

Бела