България не е сред най-популярните туристически дестинации на италианците. Ние отиваме в България заради много евтините полети, или пък защото вече сме посетили всички други европейски дестинации и сега се интересуваме от Източна Европа. Но има нещо, което е важно да се знае: когато отидеш в такава страна, разбираш колко много неща си се научил да забелязваш при предишните си пътешествия. В България разбираш колко много умееш да оставяш зад себе си естетичните, исторически и културни предразсъдъци и колко много умееш да оценяваш едно място според самото него. Затова преди пътуване към България трябва да забравиш за градовете, които си виждал на Запад. Това не е светът такъв, какъвто го знаем, той е съвсем различен и си струва да бъде открит и изживян.

Историята, която ме докара в България, започна предната година във Франция. Бях изморен от живота, който живеех тогава, исках да направя пълна промяна. Тогава се възползвах от предложение, което ми бе направено, и заминах към приключението в търсене на нещо, което още не разбирах. Опитът ми във Франция беше много полезен, много вдъхновяващ, той ми даде много идеи и надежди за бъдещето. Така че в края на проекта си там реших, че желанието ми да пътувам по света не е свършило, и че е моментът още повече да се отдалеча от нормалния си начин на живот.

Не знаех нищо, и все още не знам нищо за България. За мен всички страни от Източна Европа, като Румъния, България, Унгария, Русия винаги са били едно голямо пространство с еднакви хора. С пристигането в България разбираш, че нещата не са същите. Азбуката, с която се сблъскваш, те кара да разбереш, че трябва да започнеш от нулата. Кирилицата за мен е сред най-ужасните неща, с които съм се сблъсквал. Чувстваш се като дете в училище, което се опитва да говори правилно за първи път. За мен това е изключително интересно предизвикателство. Първият контакт със страна, която не те разбира, защото не говори твоя език, споделянето на знания, и в крайна сметка добрият резултат от общуването с хората около теб- това е поводът ми да искам да пътешествам.

При всички случаи, София е европейска столица. Беше нужно да пристигна в града, в който се осъществява проекта ми, за да мога да направя сравнение с това каква е реалността. Качих се на автобуса, изпълнен с теории, идеи, тревоги, надежди и силно главоболие. В началото престоят ми в Казанлък беше леко травматичен, защото с всеки изминал ден чувствах, че сякаш съм в друго измерение, без да знам език, със съвсем различни навици и традиции, в град, който изглежда, че се нуждае от спешни ремонти в областта на пътищата, сградите и електричество; със стил на готвене, който е различен от нашият, знаците с глава за “да” и “не”, които са противположни на нашите, и толкова много неща още, за които трябва време да се осмислят, но които започвам да разбирам благодарение на българските си приятели, доброволците, и спокойния град с много зелени дървета, красиви паркове, и от изживяванията, които ме карат да искам да откривам повече и повече неща тук.

България е страна на силни контрасти, което не може да те привлече от пръв поглед: понякога изглежда хаотична, нещо като процес, който все още не е приключил, но в крайна сметка е нужно да имаш желанието да откриваш още и още, така че в края на краищата може и да се влюбиш във всичко това.

Радвам се, че избрах този народ. От пристигането си тук, аз тая надеждата, че съм направил точния избор. Само за пет дни престой още нямам тази сигурност, и вероятно се нуждая от още време. Знам едно нещо със сигурност- главоболието ми е свършило. И това е чудесно!

Юнио