доброволчеството

Впечатленията ми за България

Преди пътуването ми за „еко-фестивала“ се чувствах нервен, идвайки за първи път на доброволчески проект с нови хора, които не познавах, посещавайки съвсем нова за мен държава. Идвайки от Швеция на другия край на Европа, винаги насърчава създаването на умения в като лингвистика. Преди пътуването ми в България имах малко познания за тази нация и хората там. Затова бях приятно изненадан, че хората в България са много мили и заинтерисовани за нашите дейности. Въпреки че не говорихме същия език или английски, българите се опитаха да дойдат при нас и да разговорят.Например, когато посетих футболен мач в София (Цска София срещу Лудогорец в мач за Суперкупата), дойде човек, който видя, че сме от чужбина , и се радваше, че сме посетили мача. Въпреки, че човекът имаше затруднения с английския, той все още се радваше да разговаря с нас. Говорихме за това откъде идваме и какво правим в България, а той ни разказа за клуба на който е фен. Друг човек дойде с колело, когато излизахме и искаше да обсъдим работата си по проектите. Той говори за това как ни е виждал в статии посветени на проекта в местни медии и беше много положителен за нашата работа. Често при нас идват хора с желание просто за да поговорят. Чувствам се много добре дошъл в Казанлък и България. Радвам се, че дойдох тук.

Първото нещо, което ми хрумна, когато дойдох в България, беше простотата. Това, че хората тук живеят съвсем различен живот в сравнение с този откъдето идвам аз. Тук изглежда, че изискванията и очакванията не са толкова високи, което се чувства като хубаво нещо. Тук необходимостта от луксозен живот е минимална. У дома в Швеция се очаква лукс по време на пътуване. Животът в къщата за гости, където бяхме настънени време на проекта, с не много удобства, ме научи да мога да ценя нещата повече. Трудности като прекъсване на електрозахранването и недостиг на вода ви дават нова перспектива за мислене. Когато се обадих по телефона на семейството и приятелите си, им казах, че „не много хора, които познавам, биха могли да останат тук за един ден в къщата за гости“. Животът в къщата за гости и Казанлък в продължение на 4 седмици ме научи да ценя нещата повече и да живея при други условия. Което ще взема със себе си до края на живота си.

Густав Карлсон

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.