Хората ме питат, защо реших да дойда в България в тази ситуация, когато трябва да разчитаме на настъпването на ограничения и не всичко е отворено и няма как да му се радвам толкова, колкото бих го направил при „нормални“ обстоятелства, а също и ако го разгледам, безопастно за пътуване, без риск от заразяване. Кзазах им, че в тази ситуация България е един от най-добрите избори, които бих могла да взема.

Вече от повече от една година трябва да се справяме с пандемията и свързаните с нея ограничения. Вече сме свикнали да носим маски, социално дистанцирането, карантината, затварянето и факта, че не можем да пътуваме или да ходим навсякъде, където искаме.

Поне, както аз съм свикнала – в Словакия ограниченията са още по-строги. Пандемията е навсякъде, независимо от местоположението, но това, което прави разлика, е отношението на хората. Българите са по-спокойни и не го приемат толкова сериозно. Не мога да кажа кой подход е по-добър, но мога да кажа, че тук имам много повече свобода, отколкото в Словакия, и мога да се наслаждавам на България повече, отколкото очаквах.

Също така съм благодарна, че тези ЕКС проектите все пак работят и предлагат на младежите възможността да видят друга държава, да опознаят хората, да използват техния потенциал и да научат нещо ново. Въпреки че цялото доброволческо преживяване (спрямо планираното) може да бъде леко засегнато от пандемия и не можем да направим всичко, което сме планирали, все още има много неща, върху които можем да работим – имайки предвид, че трябва да сме достатъчно гъвкави, за да се възползваме от това, което е възможно, защото може лесно да се променят от един ден на друг.

Както може да се каже, че не е идеалното време за доброволчество, моята гледна точка е някак различна. Може да звучи като „клише“, но в крайна сметка зависи само от нас и нашия подход, какво ще вземем от него, как прекарваме времето си и как можем да допринесем. Затова не съжалявам, че дойдох в България по време на пандемията.

Адриана Чигашова