Още преди да пристигна в България, знаех, че хората ще ме посрещнат топло, тъй като една стара дама, която стоеше до мен, говореше с мен през целия полет (въпреки че явно не разбирах нищо от това, което казваше).

Когато влязох в София, получих първото си усещане за Източна Европа и открих град, където периодите от време се преплитат безпроблемно. Докато обикалях из града, оцених многобройните му аспекти през прекрасни паркове, величествени сгради и сенчести площади. След като видях българската култура през целия следобед, завърших деня си, като я опитах: отидох в местна механа, за да опитам местната гастрономия. И така, с ум и корем, пълен с български открития, си легнах готова за следващата и последна стъпка: Казанлък.

Но не би било толкова лесно, тъй като на следващия ден се боря с първия си културен шок. Всъщност се оказа по-сложно, отколкото очаквах да хвана правилния влак, когато съм уморена, не мога да четеш кирилица и не разбирам български. Така прекарах още три часа, повече от колкото бях планирала на гарата. Тъй като обаче не се оставях да бъда победена, най-накрая успях да открия път за Казанлък. Преминавайки през Стара планина в този слънчев пролетен ден, открих красиви пейзажи, които никога няма да забравя.

Когато най-накрая достигнах Долината на розите (точно навреме за годишния фестивал), имам чувството, че следващите осем месеца ще бъдат толкова пълни с открития, колкото и пътят до там. Нито един, който да спре при първите впечатления, знаех, че след преодоляването на още няколко културни шока ще бъда готова да изследвам и да се развивам.

Люсил Казамажор