По време на пътуването ни до Бургас, което беше разказано в предишна статия на Марта, имахме кратка среща с трима доброволци, които се живеят в град Пазарджик – Лоик, Александър и Роберта. Въпреки че Марта и аз никога не ги бяхме срещали преди, Слим беше на трейнинга си при пристигането си с Лоик. В крайна сметка ни поканиха да ги посетим скоро , например другата седмица и така се качихме на влака от Казанлък за Пазарджик.

Въпреки че пътуването беше доста уморително, като два пъти ни се наложи да сменяме влакове и да ходим близо 50 минути до къщата им, енергията ни бързо се презареди, когато хапнахме за първи път заедно с приятелите си в центъра. Направихме основните пешеходни алеи на града и се отпуснахме при централния фонтан, като по пътя проверявахме различни сгради и паметници. Изненадващо, това ми напомни за няколко града в моята страна, в частност Фаро, която е в южната част на Португалия. Това е много очарователен град и, разбира се, това, че сте с приятели, прави всичко много по-добро.

Дейв, българин, който се занимава с менторство и по-рано е участвал доброволчество през EVS в Испания, също се присъедини към нас следобед и заедно отидохме да разгледаме местния зоопарк. Докато паркът имаше някои много интересни атракции като „луди“ (криви) огледала и красиво езеро, тъжното състояние на животните остави мъка в стомаха ми и ми се иска да има някои промени в условията им на живот един ден в бъдеще. Като се има предвид, че като цяло не съм голям почитател на зоокултурата, няма да се произнасям твърде много. Това беше последният ден от последният ден Рамадан на Слим! Трябва да хапнем заедно и да завършим нощта с няколко напитки, настолни игри и изненадващо дълбок философски разговор у дома.

Докато първоначално планирахме да се върнем в неделя на обяд, научихме, че понеделникът ще бъде празничен ден, затова решихме да останем една допълнителна нощ. Каква приятна изненада! В неделя, след като посетихме джамията и няколко църкви в Пазарджик, тръгнахме на една бърза екскурзия до Пловдив с Александър и Роберта, насладихме се на културното му усещане, уличната музика, руините и разкошната архитектура, преди да се върнем обратно в Пазарджик, за да вечеряме заедно – смесица от арабска и италианска храна. Малко беше прекалено пикантно, но ни бе много приятно! Всички бяха толкова уморени, че нощта завърши с кратка сесия на „Use Your Words“, забавна игра с думи. Една по една бързо си легнахме.

Въпреки че понеделникът трябваше много бързо да върнем у дома, това беше доста голямо приключение! Поради неправилно общуване с персонала от гара в Пловдив, не успяхме да разберем кой е влака и в крайна сметка го изпуснахме. Трябваше да си купим нови билети (не е голяма работа!) И да прекараме може би 4 допълнителни часа в пътуване, отколкото би трябвало. Макар че може да звучи като неудобство, благодарение на него в крайна сметка открихме с. Тулово и също така намерихме нов приятел във влака, млада студентка чийто баща пише за Португалия и Испания! Може би това е съдба, или може би просто българска магия.