Тракийската гробница в Казанлък
от Marysia Plucińska
Какво знаят чужденците за България- за историята, културата й? Повечето от тях вероятно нищо. В Полша знаем за морето (по комунистическо време това беше най-популярното място за ваканция в чужбина), и по-точно за Златни пясъци, за нашия крал, загинал край Варна, и за розовото масло, идващо от Долината на розите. Благодарение на това, че сме тук, можем да научим повече и да се възхитим на разнообразието и богатството на тази култура.
Наскоро посетихме Тракийската гробница в Казанлък, или по-точно, копието й, защото е забранено да се влиза в истинската. Тя е много стара и трябва да се пази добре. Копието обаче е почти напълно точно. Преди да влезеш в него, има малък музей с оригинални артефакти и информация. Има и човек, с когото можеш да говориш за интересни неща. Не всички от тях говорят английски, за съжаление. Посетихме два пъти гробницата- първият път там бе млада жена, която ни разказа за гробницата, а вторият път беше друга жена, която не знаеше добре английски. Но винаги има решение! Помолих я да говори бавно на български и се опитах да я разбера (все пак и двете говорим славянски езици).
Разбрахме, че тук е погребано цяло семейство в края на 4- началото на 3 век пр.Хр. Тази гробница е използвана само за погребението, но около нея има и култови места. След тракийския период, гробницата е забравена за дълго, а по османско време е построена друга, намираща се в близост до оригиналната тракийска. Тя обаче не е така интересна като тракийската гробница. В течение на времето и двете са забравени и открити чак по време на войната през 1944, а оттогава това е едно от най-важните места в Казанлък.
След посещението си в музея, влязохме в копието на гробницата. Само 4 души могат да влязат заедно там. Това ни изненада- все пак е само копие? Може би българите не обичат тълпи? Разбираме защо е така, като влезем вътре. Гробницата наистина е малка- ако влязат много хора, може да бъде опасно. Сигурно траките са били ниски, защото трябва да коленичиш при влизане. Отвътре тя изглежда като малък параклис, но вместо икони и кръстове, там има стенописи, които наподобяват такива в Древна Гърция. Отчасти този монумент принадлежи на историята на Древна Гърция, защото траки и гърци тогава са живели заедно в мир. Дори Омир пише за траките в своята „Илиада”! Така че имахме чудесна възможност да открием един древен свят, и то такава част от него, която е доста загадъчна- за човек като мен, изучавал история за известно време, това е страхотно!
Това беше първото място, което посетихме, и то изглежда като началото на голямо приключение в областта на историята и културата!