Ако искате да усетите полъха на миналото, само на час път от Казанлък имате възможност да видите как би изглеждало едно типично планинско село в България в края на 18 и началото на 19 век. Край Габрово, етнографският комплекс “Етъра” ни върна назад във времето.

Той отразява реалистичен образ на типично село в района на Централна Стара планина с неговата архитектура, бит, култура и поминък. Обикновено общественият живот и търговията в “селото” са централизирани по главната улица със сгради и обекти с религиозно и обществено предназначение като магазини, часовникова кула, училище, църква и механа. Това време е характерно с развитието на занаятите и те, поради, което концентрацията им се разпределят около главната улица (чаршия).

В този район, поради планинския климат и релеф, неплодородна почва и малкото обработваема земя, хората е трябвало да разчитат на нещо друго освен земеделие. Така те използваха това, което имат – гори, зелени ливади и изобилна вода, което им позволява да развият различни видове занаяти и животновъдство.

Основните източници на поминък са били животновъдството и овощарството. Първото осигурява не само необходимата храна, но и вълната, използвана от тъкачите. Обикновено тази професия се предава от майка на дъщеря. Използвайки вретено и хурка, те биха могли да осигурят всички дрехи, килими и покривки за цялото семейство. По-късно становете стават често срещани в почти всяка къща. Престилки, възглавници, килими от прежда, боядисани с растителни багрила, след това украсени и бродирани с различни геометрични шарки. Животновъдството е свързано с производството на звънци – в зависимост от размера и формата си издават различни звуци за различните видове животни. Също така ковачите принадлежат към най-важния поминък, тъй като изработват най-разнообразни изделия – прибори за хранене, подкови, машини за гайтани и др. и са групирани в съответните еснафи според резултата от работата си. Освен тези, типични професии са златар, грънчар, иконописец, медникар и много други, които се представят и в Етъра.

Общо 24 занаята са представени в музея, в много случаи от майстори, които ги представят не само за да споделят наследството на своите предци, но и за да вдъхновят младото поколение.

Адриана Чигашова