Докато все повече жени се борят за признаване на правата си, добре е да запомните, че герой е и женска дума. В медиите или в ежедневието мъжката, дори свръхмъжка, фигура на героя е свръхпредставена. В едно проучване е отбелязано, че от 93 главни герои в детски книги само 38% са героини. Когато са представени, те често са бледи копия на мъжки герои или съществуват само за да разсейват погледа на мъжете. Въпреки това, както малките момичета се идентифицират с мъжки герои, така и момчетата могат да се идентифицират с женски герои. Следователно е необходимо да се вгледаме в ежедневието на човека, за да намерим истинските героини, от които да черпим вдъхновение и да се идентифицираме. Сред тези ежедневни героини една се откроява, особено в България: майката.

Една фигура на майката-героиня се откроява в България. В Русенския пантеон има само една жена: баба Тонка. Трудно е да се намери човек с висотата на Тонка Обретенова в българската история. Тя е пример за човек, посветил целия си живот безкористно на родината си, въпреки че в повечето случаи това й причинява страдание.

Човек може да се запита къде точно е родена – в Русе или в село Червен, както и кога се е случило – през 1812 или 1814 г. Във всеки случай родният й град й даде сила на ума. Тя беше почти неграмотна, но буквите на революцията се търкаляха в душата й като желязна сплав. Тонка беше буйна, независима и находчива от най-ранна възраст. Противно на обичая, тя не се приклони на желанията на баща си, а избра съпруг през 1831 г. От този брак се родиха 12 деца, от които 7 оцеляха: пет момчета (Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги) и 2 момичета , Петрана и Анастасия. Всички те бяха възпитани в любовта към родината и знанието на родителите си.Тя се срещна с Раковски в дома си, без да се страхува да изложи себе си и семейството си на подозрение. Думите му проникнаха в душата й и я накараха да се отдаде на борбата за свобода с такава отдаденост. В дома им духът на котленците (както Тонка наричаше Раковски пред децата си) се усещаше не само чрез изговорените думи, но и чрез запечатаните на хартия. Къщата на Тонка Обретенова приветства комитетите и приема такива националреволюционери като Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев и Захари Стоянов. Тя посреща всички тях като свои собствени синове, загрижена за тяхната безопасност и живота им като майка. Захари Стоянов описва дома й като арсенал, където се работи активно и всеки ден пристига комитетската поща. Нежността, вълнението и гордостта изпълниха сърцето на героичната и революционна майка, наблюдавайки как се правят смели планове за действие и се правят последните подготовки.

Вместо да плаче, тя беше твърда. Тя успя да спечели доверието на служителите в затвора, чрез очевидната си лоялност към султана. Проклина ги и ги поздравява силно, но когато се приближи до тях, нежно ги насърчаваше и им съчувстваше като майка. Така Баба Тонка и Петрана започнали да посещават революционните затворници всеки ден и да им носят дрехи, храна и друга помощ. Осъдените на вечно изгнание трябваше да бъдат отведени до гарата, но когато групата прекоси улиците, много хора излязоха. Те бяха изпратени с насърчителни думи и цветя. Тогава думите на баба Тонка прозвучаха. Незабравимите думи за смелост и сила на духа: „Загубих четирима сина! Двама са в гроба, а другите са наполовина живи. Но ако имах още четирима, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв. “ За нейната всеотдайност Захари Стоянов я нарича „Баба Тонка“ и под това име остава в паметта на хората. Когато правителството отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към родината, тя я дава, за да осигури учебници за бедни ученици. Такива бяха членовете на семейство Обретенови – със силен дух, отдаденост на каузата на хората, енергични и желаещи.

Баба Тонка почина през 1893 г. и хората я помнят с неизменния черен шал, винаги изпращащ и винаги чакащ. Наричана от турци и българи „Майка на въстаниците“, тя се превръща в свещения образ на българската майка.

Лусил Казамажор