Вече съм в България шест дни. Досега преживяванията ми са положителни. Наистина, не съм разговарял с местни хора, най-вече заради езиковата бариера, но мога да позная по лицата на хората, че се радват да се запознаят с мен и другите доброволци. Най-близо до разговор с местни хора бях в барове, кафета и т.н. Разбира се, разговарям с координаторите, менторите си и други, но не мисля, че трябва да ги броя.

Сега пиша тази статия в Казанлък, но приключението ми започна преди да дойда в България. За първи път съм далеч от дома си за повече от седмица, така че засега това е променящо живота ми преживяване. Също така за първи път пътувах със самолет…

Пристигнах в София на 5 юли и трябваше да нощувам в нечий дом, даже не знаех как се казва домакинът ми. Той ми каза, че е бивш ЕДС доброволец в Испания. Казваше се Веселин. Хванахме метрото и после- трамвай. Първото, което направихме след като си оставих багажа, бе да излезем за по бира, като той ме почерпи. После ми предложи да ме разведе из София. По пътя той ми каза, че е архитект и затова ще ме “отегчава” с информация за разни паметници. Неговият начин на разказване обаче е много интересен, а той е и много умен. Каза ми, че е имало цар (не помня името му), който е искал през София да минава река, както в повечето европейски столици. Реката обаче е само поточе с боклук вътре… След моста видяхме Римска стена, за която той ми разказа интересна история. Тогава той ме остави за малко, за да вземе и приятелката си, и повървях сам. Видях църква, чието име не знаех, но я снимах. Докато снимах, едно малко момче размаха ръце пред апарата ми, защото искаше да бъде в снимката.

Мога да разкажа още за София, но сега е време да кажа нещо за Казанлък. Много съм благодарен за това, че именно Веселин ми беше домакин в София, защото е много умен и научих много от него.

Отидох да се срещна с другите доброволци и се качихме на автобуса за Казанлък. През цялото време бях буден, за да гледам планините- не бях виждал такива планини! По целия път пейзажът беше красив. В Казанлък ни чакаха двама души, тогава не знаех имената им и позициите им в проекта. Това бяха Крас и Наско. Отидохме да си оставим багажа в къщата и след това излязохме на вечеря с Мария, Наско и Крас. Вечерята беше страхотна, не само другите доброволци бяха готини, но и “шефовете” ни.

В следващите дни се разходихме из града, срещнахме още “шефове” и просто вървяхме насам-натам заедно. Отидохме до язовир Копринка за барбекю, а някои от нас отидоха да плуват в него. Водата беше приятна, много топла. Мария ни разказа, че по време на строежа на язовира били открити останките от тракийския град Севтополис. По време на барбекюто се опознахме отблизо с разговори и хапвайки традиционна българска храна.

В заключение, пътуването ми беше по-добро от очакваното, и както каза Мария, ако имаме положителна нагласа, ще имаме положителни преживявания!

Жоао