Два месеца отминаха откакто започна моят ЕДС проект и обучението при пристигане в София ми помогна да премисля опитът, който придобивам и да вникна по-дълбоко в нещата. То ме накара да преоткрия каква е България, както и да се свържа с останалите ЕДС доброволци, които са на проекти тук. Доброволците бяхме общо 30, от 15 държави, а именно Испания, Италия, Португалия, Гърция, Германия, Словакия, Англия, Австрия, Латвия, Естония, Литва, Холандия, Грузия, Турция и Полша. Всички заедно, с помощта на нашите обучители Нора Стефанова и Тихомир Георгиев, успяхме да обменим историите си, чувствата и впечатленията. Дейностите бяха разпределени в 5 интензивни дни от понеделник, 4-ти до петък, 8-ми септември 2017 г.

Първият ден след обяд започна със сесия за запознаване и основна информация относно програмата. Работното ателие „Моята река” ни помогна да разберем накъде сме тръгнали и да ни мотивира да се замислим защо сме част от ЕДС. Идеята на реката е, че има разклонения и устия, всички те, както всяка една наша стъпка ни помага да се издигнем като хора. Споделянето на всичко това с останалите доброволци и техният опит ме вдъхновиха много.

Вторият ден продължи с „ЕДС на практика”, където получихме полезна информация за ЕДС като права и задължения на страните, бюджет и застраховка. Дейността под формата на комуникация целеше да ни разделят на групи, предвид кой как комуникира. Сесията беше подобна на „международно учене” и се състоеше в игра, която ни помогна да разберем по-добре културните си особености.

Третият ден започна с играта за България, в която споделяхме опитът си от преживяванията в страната по смешен начин чрез пиеси. По време на играта навън създадохме кратко видео на тема „Заедно”. За мен това беше най-голямото предизвикателство и най-забавната дейност, защото имах възможност да работя с 10 момичета, които не познавах от обучението при пристигане и от това за междинна оценка.

Четвъртият ден беше насочен към разрешаване на конфликти и причината за това защо се случват те и как да бъдат разрешени. Следваше сесия с доброволците от обучение за междинна оценка, които ни споделиха опитът, който имат и ни накараха да се почувстваме по-уверени. Денят завърши с работни ателиета за ютпас сертификати и лични проекти, както и с вечер на късометражните филми.

Петият и последен ден завърши със сесия за бъдещите възможности, които ще имаме след ЕДС проектите си и последна игра.

Очаквах това обучение и смея да твърдя, че то покри очакванията ми, защото създадох връзка с останалите доброволци и научих повече за ЕДС от експерти в областта.

За първи път в живота си почувствах толкова междукултурна среда с различни хора и националности на едно и също място. Всеки един от тях ме вдъхнови и ми даде възможност да гледам по друг начин на ЕДС. Може би най-интересното нещо беше в картата, която изтеглих в последната игра, която гласеше „Живей така, сякаш утре ще умреш. Учи се, все едно ще живееш вечно”. Това ми напомни, че трябва да сме възможно по-отворени и гъвкави. Всичко е за добро или за лошо, за опит, за възможностите, които откриват новите хоризонти. Това е пътят на ученето през целия живот.