Все още си спомням първите две думи, които научих на български език, а именно автогара и БЛАГОДАРЯ. Написах си ги на лявата ръка, докато летях за София. Това бяха думите, които ми бяха необходими, за да стигна до Казанлък, градчето, в което беше моят проект. Когато кацнах бях страшно объркана от лабиринта на букви, които не разбирах от кирилицата. Опитвах се да намеря някаква прилика, докато слушах хората и се опитвах да ги разбера, но се оказа, че нямаше нищо общо с езиците, които знаех. България ще е моят дом за 11 месеца, но за първи път се чувствах толкова изгубена, откакто съм била някога в чужбина.

Измина месец, откакто съм тук и езикът ми е най-трудната част и нещото, което ме мотивира да го науча. Искам да го науча, за да разбера по-добре държавата и хората.

Езикът е инструмент, който те представя, отваря ти врата към културата, историята и традициите на хората. Историческата важност на България и езикът Ви, както и ролята на кирилицата в Европа са причините, които ме мотивират да го науча.

Българския език и писменост са славянски и най-старият език, който съществува от 863, когато от глаголицата Кирил и Методий пък са създали азбуката.

През вековете България е разпространявала кирилицата, която в момента се използва в 9 славянски държави в Европа, а именно Русия, Беларус, Украйна, България, Македония, Сърбия, Черна гора и Босна. Откакто България влезе в Европейския съюз през 2007 г. кирилицата е третата официална азбука след латиницата и гръцката азбуки.

Българският език има множество особености и различия спрямо италианския, който е мой роден език. Изучаването му е свързано с много учене и запаметяване. Най-голямото ми затруднение е когато трябва да чета и пиша, защото не мога да разпозная звучите и буквите. За мен е трудно първо да прочета азбуката, а какво остава да разбера значението. Като цяло кирилицата е изцяло различна от латиницата и само 10 от общо 30 букви са едни и същи. По отношение на фонетиката само 5 букви се произнасят като италианските. Онези, които ми се струват познати букви са изцяло различни като произношения от тези, които знам на латински, защото произлизат от гръцките или от глаголицата.

За един италианец има много различния в морфологията, синтаксиса, построяването на думи, глаголи, както и изреченията, дори само да отговориш на въпрос. Дори жестовете, които са свързани с думи са доста особени. Да не говорим с отговорите за ДА и НЕ с глава, които са на обратно, в сравнение с останалите народи.

Опитвам се да не се обезкуражавам, заради разликите в езика или неразбирането понякога. Използвам гугъл преводач и други подобни он-лайн ресурси, слушам внимателно хората около мен и дори да не разбирам точно какво казват се опитвам да се упражнявам кое какво значи, дори и да правя грешки. Всъщност езикът ще е моята най-голяма битка през тези 11 месеца тук.