Как се забавляват младите в моята страна? Труден въпрос. Чувствам, че вече съм част от по-старото поколение в сравнение със сегашното младо. Затова и мога само да описвам спомените си от игрите, които играех с приятели през 90-те години на 20 век, период, в който живеех в Ливорно, родният ми град, преди семейството ми да започне да се мести на различни места в Италия.

Макар че телевизията беше доста важна част от живота ми, паркът беше мястото, където децата играеха. Местата, посещавани от семейството ми бяха Вила Фабрикоти и Вила Мимбели, двата най-големи парка, в които децата можеха да играят. Имаше много игри, атракции, дървета за катерене и места за криеница. А ако паркът ни се струваше твърде далеч, използвахме пътя пред дома ни, който бе по-безопасен в сравнение със сега. Той се превръщаше във футболен терен, а футболът е игра, която винаги присъства в живота на италианеца.

Игрите на детството ми бяха основно тези: футбол, криеница, “открадни знамето”, както и всички игри, които фантазията ни можеше да измисли. Ако не искахме да играем, просто обикаляхме из града или пък карахме колело до морския бряг.

Когато бях в основното училище, играехме на “1, 2, 3, звезда”, много проста игра, която ни забавляваше с часове. Един човек стои със затворени очи към стената и казва “1, 2, 3, звезда”. В същото време другите деца стоят далеч от стената и започват да се придвижват към нея. При думата “звезда”, отброяващият отваря очи и всеки трябва да застане на едно място в същата позиция. Ако някой е в положение да не може да стои, трябва да се върне обратно. Играта свършва, когато някой докосне стената.

Когато порастнах, беше златната ера на видеоигрите и настолните игри, които обичах много.  И сега те са моите любими игри, които играем с приятели. С времето обаче характеристиките на игрите се променяха много. Играчките ставаха все по-сложни. Що се отнася до децата, те не се променяха, нито пък способите да се забавляват. Все по-силното присъствие на телевизия и телефони намалиха времето, прекарано навън. Колелото все пак остана начин за прекарване на свободното време, не само за децата, но и за цялото семейство. Интересно е за мен да видя, че децата в парка играят на същите игри, на които играех преди 20 години.

Най-голяма е промяната при момчетата между 12 и 18 години. Преди те мислеха повече като деца и играеха почти като деца, само с леки различия заради разликата във възрастта. Сега обаче те се мислят по-скоро за възрастни, затова предпочитат да си стоят вкъщи следобед и излизат с приятели вечер, за да отидат на дискотека или на заведение. Това се отнася по-скоро за момчетата над 15 години. В града ми казваме за такива момчета: „Si divertono anche solo facendo le vasche per strada“ (буквално, “Те се забавляват, поправяйки тръбите на улицата”). Това значи, че те често се разкарват насам-натам из града с приятелите си.

Момчетата на тази възраст прекарват времето си в някои заведение, като кафе, бар, клубове, магазини. Също така спортуват- футбол, тенис, плуване, танци, бойни изкуства, ръгби.

В края на лятото положението не се променя много. Игрите, които играем през годината, ги играем и през лятото, само че на плажа или при басейна. Хора като мен, които не обичат много морето, ходят на планина (на поход или на ски). Що се отнася до хората на моята възраст, всеки е различен. Имаме толкова много възможности за забавление, че накрая не избираме нищо. Времето ни за забавление е най-вече вечерта- излизаме да хапнем навън, след което отиваме на заведение, където всеки разказва нещо за работата си или университета. През почивните дни посещаваме някое специално събитие- концерт, спортно събитие, културно събитие. Един от любимите ми начини за забавление е ходене на кино.

Истината е, че в Италия забавлението трябва да се сподели с приятели, за да е забавление. Ние харесваме уединението на дома, но когато сме навън трябва да сме в компания- дали да хапнем сладолед или да пием сок (ако сме по-малки), или да пием бира (ако сме по-големи), или просто да прекараме деня заедно, не говорейки за нищо интересно чак докато слънцето залезе, както казваме в Италия.

Юнио