Арсенал: Емблема на българската икономика

Част от обширен комплекс построен в покрайнините на град Казанлък, по пътя, който води до малкото селце Бузовград, историческия и рекламен център „Арсенал“ е отворен за посетители като музей от 18 октомври 1974, показващ историята на една от най-важните икономически точки на страната.

В началото там имало само една стая подредена като историческо изложения със снимкови материали и документи спомнящи за миналото на завода. Но започвайки от 1994, в музея станали различни промени и подобрения и в наши дни вече са отворени 3 стаи – рекламна, историчска и стая за стари системи на оръжия, събирани, поправяни и складирани от откриването на музея. Всъщност повече от 1000 исторически артефакти, сред които оръжия, аксесоари към тях, документи и снимки са пазени тук.

В историческата стая е показана богатата история на завода – от неговото откриване през 1878 до отпразнуването на 120-тата годишнина на Защитната индустрия в България. Тя е разделена на три етапа илюстрирани от доста документи, снимки и експонати.

Първия етап показва периода от откриването на първия цех за въоражения в Русе – Русенски Артилерийски Арсенал в 1878, основан за нуждите от ново създадената Българска армия, и преместването му в София през 1891 като Софийски Артилерийски Арсенал. До 1884 руски офицери играели ролята на управители на този Артилерийски Арсенал, когато Професор Генерал Симеон Николов Ванков бил назначен за първия Български директор на завода. В началото на 1891, поради заповед от принц Фердинанд, заводът бил преместен в столицата София и следователно бил основан Софийския Артилерийски Арсенал.

Там е показано писмото на шефа на Централния Военен Регистър – Велико Търново за „рождената дата“ на „Арсенал“, заповед № 1 на принц Дондуков за основаване на Русенския Артилерийски Арсенал, копие на заповед № 10 на принц Фердинанд за откриването на Софийски Артилерийски Арсенал, голям брой копия на документи, снимки на сгради и цехове.

Втория етап започва в 1924. По заповед на Цар Борис III заводът бил преместен, поради стратегически причини, на сегашното му място в Казанлък под същото име Държавен Военен Завод. Законът установява неговата основна функция – „Да създава и поправя всичкото военно оборудване нужно на армията, полицията, граничната войска и всички държавни защитни органи, както и да тества новите модели“

Важни части от етапа са:

Заповедта на Цар Борис III за Държавния Военен Завод
Копието на решението на Националнaтa асамблея публикуван в Официалния Дневник
Снимки от архива на новоотворените цехове и други материали илюстриращи увеличената активност на завода
Третия етап след Втората Световна Война е характеризирана от значителен спад на поръчките за военни продукти и ориентацията на производствените съоръжения в гражданската сфера. С течение на годините заводът се уголемявал и реновирал, развивайки се, за да стане значителна част от националната икономика. След Втората Световна Война започнало производство на нови продукти от първа важност за държавата. Големия брой от снимки на универсални фрезови машини, пробивни машини и многофункционални системи показват и доказват гъвкавостта на „Арсенал“ ООД също и честата промяна и завършване с нови продукти, непрекъснатото търсене и ориентиране към новите пазарни изисквания, тенденциите на ЕС, структурите на НАТО и съвременните технологии за производство.

В наши дни заводът заема повърхност от повече от 7 милиона кв. м тя осигурява заетост на 10000 души, утвърждавайки се като една от главните икономически точки в страната.