Да видя един различен начин за първият учебен ден беше много интересно за мен, защото ми показа едно друго културно измерение и как те хората от тази култура започват подготовката на своите ученици-пише френската доброволка към Сдружение МЦР-Взаимопомощ в град Казанлък-Агат Феранд. Тя е тук по Дейност 2 на европейските младежки програми и подготвя пътеводител на европейския доброволец за нашите младежи от 18 до 30 години, които могат да бъдат бенефициенти на програмата. Ето как продължава разказа й:

Преди няколко дни, с подкрепата на Председателя на Младежки център за развитие-Краси Цанев и благодарение официалната покана от ръководството на едно българско училище, имах възможността да присъствам на церемонията за първият учебен ден в ПГ „Иван Хаджиенов” гр. Казанлък. За мен беше много интересно да видя колко е по-различен този ден в България от този във Франция. Всъщност във Франция – в моята гимназия първият учебен ден не е толкова тържествен и емоционален. През първата година на обучението си започваме два дена преди цялото училище. По този начин сме по-уверени в себе си. Когато пристигнем за първи път в училище трябва да намерим името си на информационна табло. По този начин трябва да открием в коя класна стая се намираме. След като се запознаем с част от съучениците си и нашия класен ръководител се отправяме към актовата зала, където Директора държи реч и ни пожелава успех през първата ни година в гимназията. При повечето случаи това се случва рано сутрин, за да може след обяда да е свободен за учениците и те да се запознаят с обстановката. Аз бях шокирана от това как в България това изживяване се превръща в празник, а при нас е почти скучно! Как може да сме толкова скучни беше мисълта с която заспах по-късно вечерта. През втория ден новоприетите ученици започват да се запознават с всеки учител, също така вече в училището присъстват учениците от втората година. Учителите, които искат да разберат повече за учениците си ги молят да попълват въпросник, в който представят себе си-какви са хобитата им, какво биха искали да учат и разбира се какво биха искали да работят за в бъдеще. Тази информация е поверителна, единствено за учителя, тя също му помага да научи повече за уменията и личността на възпитаниците си. На третия ден всички ученици вече са на училище, запознават се с учителите и така всички се опитват да научат нещо ново за другия. На следващия ден часовете започват. Другото различно нещо в Франция е, че учим по цял ден. Започваме в осем часа, имаме два часа обедна почивка и свършваме в шест часа след обяд. Също така понякога се случва да имаме и свободно време през деня, за да се насочим към това, което имаме да учим или да се видим с приятели. Програмата е различна за различните гимназии. Имаме професионална гимназия, индустриална и обща. Аз бях в общата гимназия, която е разделена на четири секции-научна, литературна, икономическа и социална. В научната повече от часовете са насочени към биология, математика, физика и химия. При литературната са насочени към история, езици, култура и философия. При икономическата и социалната, вниманието е насочено повече към съвременна история, математика и социално науки. Всяка от тях води до диплома, която позволява учениците да кандидатстват в университети или да посещават частни училища. От разказаното ми в професионалната гимназия тук учениците не са толкова свободни в избора си на предмети. Желая на всички ученици сполучлива учебна година и се надявам те да осъществят своите цели в живота.