Една от най-великолепните структури, създавани някога. Над 6000 работници участват в строителството, което трае седем години. Само вътрешната украса продължава 18 месеца и включва работата на повече от 20 български художници. Проектът струва общо 14 186 000 лева. Да, това е Дом-паметникът на Българската комунистическа партия.
Разположен високо в Стара планина, паметникът Бузлуджа е едно от най-забележимите и загадъчни архитектурни наследства в Европа. Някога горд Дом на Българската комунистическа партия, днес той стои изоставен, ветровит и почти митичен, привличайки световно внимание с драматичната си визия и наситена политическа история.

Исторически и географски контекст

Връх Бузлуджа, намиращ се в Централна България, има значение не само заради географията си, но и заради революционната история. Той е свързан със секретната среща през 1891 г., която води до създаването на Българската социалдемократическа партия — началото на Българската комунистическа партия. Изолираното му местоположение в Стара планина го прави едновременно живописен и символично натоварен — място на политическото начало.
Завършеният през 1981 г. паметник, строен почти десетилетие, е поръчан от Българската комунистическа партия, за да отбележи основаването ѝ и да прослави социалистическата идеология. Сградата функционира като тържествена зала и символ на отдадеността на България към комунизма по време на Студената война.

Архитектурни особености

Строежът е монументален пример за късносоциалистическа бруталистична архитектура, характеризираща се с масивни бетонни форми, проста геометрия и мощно присъствие. Иконичният ѝ „НЛО“ силует е създаден от архитекта Георги Стоилов, за да символизира футуризъм, прогрес и идеологическа сила. Разположена на върха на Бузлуджа, сградата има кръгъл балкон и ориентация, които рамкират драматичните пейзажи на Балкана, подсилвайки визуалното ѝ въздействие.
Около структурата се издига 70-метрова кула, на която някога блестяла огромна червена звезда, видима на десетки километри.
Вътре централната тържествена зала е била украсена с повече от 500 квадратни метра мозайки, създадени от над 20 български художници. Те изобразявали ключови исторически моменти и идеологически фигури като Маркс, Енгелс и Ленин. Въпреки майсторската изработка, интериорът бил използван сравнително рядко след откриването му.

Упадък и изоставяне

След падането на социализма през 1989 г. паметникът бързо е изоставен. Без държавно финансиране и поддръжка състоянието му се влошава стремително. Вандализъм, сурови планински условия и десетилетия пренебрежение оставят мозайките разрушени, а конструкцията — изложена на природните стихии. Руините превръщат някогашния символ на сила в мрачно напомняне за изчезнала политическа епоха.

Бузлуджа днес: туризъм и съвременни културни събития

През последните години Бузлуджа привлича нарастващо международно внимание не само като архитектурен и исторически обект, но и като ново културно пространство. Макар че интериорът остава официално затворен, околността се превръща във важна точка за туризъм, фотография и научни изследвания.
Едно от най-значимите съвременни събития е годишният фестивал „Отворена Бузлуджа“, провеждан всяка година в средата на август. Фестивалът предлага дневни дейности като организирани походи, работилници и културни програми, а вечер — музикални изпълнения и впечатляващо 3D mapping светлинно шоу, прожектирано върху фасадата на паметника. Тази визуална инсталация се превръща в основна атракция, превръщайки изоставената структура в динамично платно от светлина и цвят. Събитието цели да повиши осведомеността за опазването на паметника и да поддържа обществения интерес към модерното българско наследство.

Заключение

Въпреки съвременните културни инициативи и нарастващия обществен интерес, паметникът днес е в силно влошено състояние. Вандали и крадци са повредили голяма част от интериора, оставяйки някога впечатляващите мозайки разбити, а стените — покрити с графити. Години на суров климат допълнително ускоряват разрушаването, превръщайки символа на идеологическа амбиция в крехко архитектурно наследство.
Тъжно е да се види как такава специална структура е оставена да се разрушава, независимо от идеологията, която някога е представлявала. Бузлуджа стои като напомняне не само за социалистическото минало на България, но и за спешната нужда от опазване на модерното наследство, преди то да изчезне напълно.

Айсе Османлъ
Дългосрочен доброволец по ESC в Казанлък
с приемаща организация YDCMA
12.12.2025