Никога не съм си представял, че ще се озова в Европа, но ето ме. Наскоро започнах проект с Европейския корпус за солидарност, фокусиран върху различни артистични мисии, включително видеомонтаж, фотография и работа както зад, така и пред камерата. Тези артистични мисии са само част от моята роля, тъй като участвам и в екологични инициативи заедно с организацията United Avangard Artist.

Това, което най-много ме впечатли през първите ми дни, беше пътуването от София до Казанлък – често наричан „земя на красотата, любовта и мира, и със сигурност на РОЗИТЕ“ – е архитектурата, която отразяваше уникална смесица от модерни, исторически и градски елементи, от сложни дървени детайли до червени покриви.

Винаги съм имал дълбока любов към планините. Българският пейзаж ми даде възможност и това е спомен, който никога няма да забравя. Природната природа беше спираща дъха: извисяващи се планини в далечината, широки долини и спокойни села с овчари, които се грижат за животните си. Тези сцени ми напомниха за моята родина, Египет, и имаха същия спокоен ритъм и красота като Швейцария.

Едно нещо, което ми направи впечатление от самото начало, беше гостоприемството на хората. Всеки човек, когото срещнах, беше любезен и готов да помогне. Например, във влака една жена сподели с мен историята на Казанлък.

Друг акцент в моето преживяване досега беше храната, която е важна част от българската култура. Винаги съм мислил, че киселото мляко е въведено от гърците, но бях изненадан да науча, че всъщност българите са първите, които са го направили. Българското кисело мляко не получава значително международно признание до началото на 1900 г., когато става известно като уникално културно наследство. Очаквам с нетърпение да изследвам повече от вкусовете на България през следващите седмици.

Пристигането в нова страна винаги е вълнуващо, но идва и с известна несигурност. Въпреки това, намерих гостоприемна среда в България, която прави адаптацията много по-лесна и по-смислена. Надявам се да изследвам повече от градовете и регионите, да науча за българската история и култура и да задълбоча разбирането си за обществото.

Преди всичко, надявам се да се възползвам максимално от тази възможност – не само да науча от България, но и да допринеса активно чрез моя проект по ЕКС. Досега България ми даде обещаващо начало и аз съм нетърпелив да видя какво предстои.

Изборът на България за моя доброволческа дестинация беше решение, продиктувано от желанието ми за личен и професионален растеж. Този опит ме кара да се адаптирам към нови среди, да преодолявам препятствия и да се науча как да общувам през културни граници. Друг привлекателен аспект на България е нейната природна красота. Исках да изпитам тези зашеметяващи пейзажи от първа ръка и сега имам възможност да го правя всеки ден.

Друга от основните причини да избера България бяха смислените възможности за доброволчество, които тя предлага. Исках да бъда част от положителна промяна, а България предостави набор от програми, фокусирани върху образованието, устойчивостта на околната среда и изкуствата. Независимо дали работя с деца, допринасям за усилията за опазване на околната среда или участвам в различни артистични мисии, чувствам, че имам ясен път да допринеса за промяна по време на моя 7-месечен проект.

Всичко това е в рамките на солидарността. Солидарността е толкова важна ценност и ето ключовите принципи, които ме мотивираха да кандидатствам за проекта по ЕКС (Емпатия: Разбиране и подкрепа на нуждаещите се. Активно гражданство: Принос към обществото за общото благо. Права на човека: Защита и насърчаване на правата на другите. Приобщаване: Достигане до всички млади хора, особено тези с различни възгледи.) Също така, седемте подкрепящи концепции на солидарността (Социална справедливост, Равенство на възможностите, Подкрепа, Укрепване на общността, Активно участие, Доброволчество, Отговорност).

Тези принципи резонират дълбоко с мен и аз съм развълнуван да допринеса за кауза, която въплъщава тези ценности по време на престоя ми в България.

Маруан Елхауага