Първото ми впечатление за България
20 март
Първото впечатление за дадено място не винаги е правилно.
И тъй като пътувах с влак, изживяването беше доста интересно, пълено с не придвидени ситуации и малко несигурност, тъй като не беше изцяло планиран. Взех влака от Букурещ сутринта и прекосих границата при Русе около обяд. Реших да остана две нощи в там, за да разгледам града и да вкуся постепенно българския дух.
Градът е разположен на десния бряг на река Дунав и еклектичната му архитектура е доста красива. Зад монументалността на сградите в центъра на града можете да намерите малки зони, които са по-интимни и живописни – с изключение на пост комунистическите вмъквания в градската тъкан.
На пръв поглед Русе е място, където различни пластове от миналото са успели да съжителстват красиво. И така, живото преживяване на града става много по-богато.
22 март
В шест часа сутринта вече бях във влака за Стара Загора. Споделих няколко истории и малкото парченца шоколад, които имах с мъж, който ми помогна с багажа. Продължихме да говорим през следващите няколко часа, докато стигнахме до Горна Оряховица, последната му спирка.
Снегът навън и Стара планина заедно задържаха красивите пейзажи чак до Стара Загора.
Около един пристигнах в Казанлък, центъра на България, мястото, от което можете да достигнете за не повече от два часа до планините и морето.
Казанлък вече се превръща в мой дом за следващите 10 месеца. Месеци, в които ще работя като доброволец с организацията Взаимопомощ, ще документирам красивите места на България, ще помогна за Еко фестивала и ще си сътруднича с музеите на Казанлък.
Юлия Тудосие