Тиха сутрин в Казанлък е. Времето е приятно и топло, а ясното синьо небе е знак за горещия ден, очакващ хората в града. Птиците навън чуруликат, а кафе машината вътре бръмчи. На терасата ни се усеща мирисът на прясно кафе и чисто пране.

Трима доброволци от проект „Дълбоки корени 2020“ стоят на балкона си и се наслаждават на гледката към града от новия си дом за следващите два месеца. Докато ядат закуската си с чаша топло кафе, те си приказват за първият си ден в България и какви са били първите им впечатления относно страната и хората ѝ.

Рита, една от пристигналите от Португалия, започва разказа си с история за пристигането си в София, столицата на България. Там тя решила да се разходи за малко и да разгледа града преди да хване автобуса за Казанлък. В София тя попаднала на малко кафе в центъра, където решила да закуси. Собственикът, мъж в трийсетте, стоял навън, когато тя влязла в кафенето. Той бил изключително приятелски настроен и ѝ показал всички печива, които предлагат и ѝ обяснил кое от какво се прави и какво представлява. Накрая тя решила да пие кафе и да пробва веган баница, българско печиво често пълнено със сирене.

Собственикът бил също и доста любопитен относно причините Рита да посети България, особено като се вземе предвид малкото туристи поради пандемията. Той правил компания на Рита докато тя закусвала и му обяснила, че е в България по проект в Казанлък, и че замина за града ни следобед. Разговорът им продължил на всевъзможни теми, но след половин час станало време Рита да си тръгне. Преди това да стане обаче собственикът подарил на Рита мъфин и бисквита, за да може да има енергия през пътуването. Тя попитала какво му дължи, но той отвърнал, че ако му плати вече няма да е подарък. Тя била изключително благодарна и трогната от гостоприемството  на човека. „През първия ден се почувствах страхотно от посрещането ми в България и жеста на този човек. Много исках да остана в кафенето, но също така ми се искаше и да разгледам останалата част от града и накрая си тръгнах. Другите хора с които се запознах в София също бяха все така мили, усмихнати и желаещи да помогнат, въпреки че много от тях не говореха английски.“

• 

• 

Останалите доброволци също споделят своите истории как българи са им помогнали да се справят в непознатата държава, как са споделяли храната си, дали са им указания за посоката, помогнали са с купуването на автобусни билети, дали са им телефонните си номера, за да могат да си уговорят среща и да им покажат красивата ни държава. Въпреки че всеки един от доброволците ни има различен опит и изживявания, те до един са съгласни че са се чувствали добре дошли в България и че българите са били много мили с тях и са опитвали да им помогнат с каквото могат.

Времето се стопля още повече, кафето и закуската свършват, а шумът от кафе машината бива заменен с разговори, смях и отчаяният опит на Рубен да събере всички доброволци, за да направи няколко важни съобщения. Тримата доброволци се присъединяват към останалите, готови да започнат поредния ден изпълнен с работа в страхотен екип и една невероятна държава.