Вървя си днес по „Улицата на услугите“ и ми замирисва на хубаво, на детство, на неделна сутрин със закуска и щуреене. Трябва да призная, че не се сдържах и се върнах към центъра, за да посетя любима закусвалня, дваж по-стара от мен – същата, през която бащите ни са минавали на път за работа от далечната 1974г, та чак до днес, а тя си седи сгушена в тихата уличка и чака. Замислям се как Гела Божинова, дамата обслужваща павилиончето, има редовна клиентела, но винаги може да изкуши с вкусотиите си всеки невинно шляещ се гражданин, зажаднял за топли спомени от младостта с цял асортимент от пърленки, различни баници, тиквеник и тутманик.  Унесен от приятната миризма, връщаща ме в училищните ми години, в първия момент не успявам да разбера какво се случва, а пред мен е разцъфнал нов облик на сградата. Влизам да си купя мекица (изкушението ми може да е плебейско, но признайте, че е родно и вкусно) питам какво се е случило, как така по фасадата са „изникнали“ рози. А там от Гела и няколко усмихнати пенсионери разбирам, че група доброволци са дошли, пребоядисали фасадата, нарисували розите от които така се учудих и си тръгнали, при това без да искат никакви пари. Зная, че дамите от павилиона надали са оставили въпросните доброволци без поне няколко мекички в замяна, но решавам да се поинтересувам как така се случват подобни необичайни в нашите географски ширини неща. Та с малко помощ от информаторите ми, докато дъвчех своето поръсено с пудра захар изкушение, разбрах как да издиря повече детайли и разбрах, че случилото се не е тъй необичайно.

Оказва се че Юнайтед Авангард Артист и СНЦ „Младежки център за развитие – Взаимопомощ“ вече над година събират пластмасови отпадъци (по-конкретно капачки), чрез екологична кампания наречена „Капачки за Казанлък“, сещате се онова метално сърце, поставено в Розариума – то е част от кампанията им. С капачките, които са събрали за рециклиране, те набират средства за материали по проекти, целящи да направят града ни по-привлекателно място за живеене и посещения на туристи. Моето любимо павилионче е една от сградите, имали късмета да разцъфнат в рози (най-подходящата украса за нашия град), благодарение на един от пилотните проекти и доброволците на тези организации.

Зима е, а ми е топло на душата, не зная дали заради хубавия спомен, върнал се покрай мекиците или защото рядко се сблъсквам с новини за доброволци, но с ръка на сърцето мога да се закълна, че ми е много хубаво.

Благодарности и на екипа на сайта Казанлък ком за подкрепата!