Здравей България, пише ти Тони от Словения.

Тук съм вече един месец и 3 дена. За това време се случиха наистина много неща. Хората са колкото подобни на нас, толкова и различни. Имат нещо традиционно което наричат „бурек“ и е досущ, като нашата баница, a словенския „йогурт“ си е жив айрян! Месото има доста различен вкус, мисля, че причината е, че е истинско.

Като цяло хората са добри и услужливи, но наистина работят много здраво, което за мен като доброволец не е най-радостната новина, тъй като от мен се очаква същото. Прави ми впечатление, че не са много отворени да говорят за чувствата си и наистина не ми е много лесно да намеря приятели, които чувствам истински. Много хора се опитват да ми помагат. Имам собствен психолог (и не защото имам психически отклонения, просто ми се полага )който се каня да посетя скоро отново. Tя е много мила и наистина иска да помогне, харесвам я наистина. Имам нужда да се виждам по-често с ментора си и да заздравя връзката си с него, но събитията се случват по начин, по който ние не разполагаме с много време за това. Въпреки това аз вече имам една прекрасна екскурзия с нея (моята менторка) по словенското крайбрежие. Посетихме почти всички градове (те определено не са много). Основно бяхме в Koper, (където видях най-големия круизен кораб в живота си), но най-много ме впечатли Piran, тъй като е наистина с много различна атмосфера, сякаш си в Италия. Преди тази земя е била тяхно владение и поради тази причина имената на улиците са написани и на двата езика. Много ми харесаха кулите, които се намират във всеки град и от там можете да се наладите на прекрасна гледка. Изключително красива беше крепостта и църквата в Пиран, от които се вижда прекрасното бледосиньо море… За пръв път използвах шнорхел и видях моркса краставица, риба приличаща на зебра и много други животни и растения, на които не знам имената.

Следващото ми различно приключение беше посещението на къмпинг „Nerezina“ намиращ се на остров в Хърватска. Около 60 деца на възраст между 7-8 до към 14г. ни чакаха там за да ги забавляваме с различни спортове, изработване на значки, занятия по ходене на въже, театрални импровизации и много други. Програмата беше пълна, но разбира се остана малко време и за плажа, та вече с тен се отправяме обратно към Словения 🙂 По пътя тир който беше 10 метра пред нас блъсна сърна. Можете да си представите, че ако това бяхме ние, сега нямаше да мога да Ви споделя преживяванията си… Всички бяха доста шокирани от гледката, защото животното продължаваше да умира насред магистралата… За това тук в Словения навсякъде можете да видите знак на пътя за преминаващ елен.

Ще продължа с нещо по-положително – наистина харесвам Любляна. Тук можете да откриете място на което целогодишно вали дъжд. Препоръчвам замъка, тъй като гледката е чудесна и също така можете да се запознаете с исторически факти в поместените във вътрешността музеи. Преди 2 дена качих най-високия връх в околността Kum, кoйто се намира на 15 км от града в който живея (Zagorje ob Savi ). Интересното беше, че изминах 30 км за един ден съвсем сама и това е разстоянието без да броим времето в което се бях изгубила, тъй като GPS-а ми показваше различни посоки през 2 минути. Преминавах през частна собственост докато намеря пътя, срещнах две бездомни кучета и мисля, че открих следи от мечка, но също така и пътя към дома! Някакъв човек ме качи на стоп и после се опита да ме покани на кафе…, но абсолютно безуспешно… за пореден път използвам пръстена който баща ми подари, за да кажа „Благодаря за предложението, но съпруга ми няма да хареса това“. Абе добра актриса съм, работи всеки път :D.

Може би ще е интересно да Ви разкажа за training курса който имахме цялата минала седмица. Имах близка среща с общителни лебеди, те са навсякъде около езерото във Веления и наистина искат да си хапнат от храната ми. След като разбрах, че може да са агресивни прекратих контактите си с тях! Запознах се с 12 човека от различни държави (Германия, -+ Виетнам, Испания, Италия, Румъния, Албания, Хърватска, Естония, България и т.н.), които в момента имат дългосрочни проекти в Словения. Имахме доста упражнения за работа в екип, осъществихме собствен проект, като за целта разполагахме само със седем часа. Нямахме бюджет, за това взехме парите си от почивката за кафе и с тези 15 евро направихме следните традиционни храни: таратор от България и тортиля от Испания. Целта на проекта беше да се запознаем с местните хора и да ги научим на интересни факти за нашите държави, като след като отговорят на нашите въпроси могат да опитат храна която ще ги пренесе в нашите реалности. Мисля, че имахме успех, тъй като за по-малко от 2 часа имахме 31 участника.

Сега с нетърпение очаквам Tommorowland, този невероятен фестивал който ще посетя след около две седмици в Белгия!!! И наистина се вълнувам ужасно много от прекрасните неща които ме очакват тепърва. Имам много още за разказване, но сега ще наблегна на чувства и адаптация…

Как се чувствам аз? Хм… ами и аз не знам как се чувствам честно казано, може би странно е думата, понякога ми се плаче, понякога ми се смее. Докато бях в България личния ми телефон звънеше непрекъснато, имах нещо за правене постоянно, ангажименти, приятели, комфортна зона, семейство, нещо като гадже и т.н. Сега разбирам доста ясно кои хора имат значение за мен, защото се сещам за тях, като в същото време доста бързо изключих за други хора които смятах за голям приоритет… съдба. Сега когато не мога да приемам обаждания, тъй като нещо не е наред с телефона ми, имам някакво спокойствие. Да, имам нужда да поговоря с някой за душевните ми терзания, но и имам време да остана насаме със себе си – нещо което искам от много време. Разбрах нещо много важно, ако човека до теб не споделя и не уважава интересите ти, то просто бил си в голяма грешка. Аз съм голям човек, не ми се занимава с глупости повече.

Относно това кое ми харесва и кое не в Словения- определено не ми харесва работохолизма с който се опитват да ме заразят тук. Като доброволец не желая да притежавам това качество както не бих желала да бъда участник в съпреживяването на стреса който се насажда в работната ни среда. Харесвам апартамента, условията са ок. Градът е малък, няма много неща за правене тук ако нямаш близки хора, но от мен, разбира се, зависи да се сдобия с такива :).

Всичко е различно и е гадно, когато имаш проблем или терзание и наистина имаш нужда да се изразиш на български и да бъдеш разбран от истински човек, а не чрез интернет. Тъй като аз съм единствената българка тук. Предполагам, че добрите и лошите неща би трябвало да вървят ръка за ръка, но все се надявам когато дойде време за равносметка хубавите преживявания да са повече. Не мисля, че на този етап съм установила големи културни различия, но със сигурност в къщи е най-хубаво! 🙂