Фестивалът „Сурва“: окото на българския фолклор

На пръв поглед Перник не изглежда много атрактивно място със старите блокове и индустрията, която го обгръща със смог. Въпреки това в този град, намиращ се на 50 километра от границата със Сърбия и близо до София има нещо вълшебно и очарователно. Всяка година в края на последната седмица през януари, градът се превръща в сцена за фестивала „Сурва“. Най-големият такъв маскарад на Балканите, уникално потапяне в костюмите и традициите на различните етнографски региони на България и света.

От 26 до 28 януари 2018 г. в Перник се проведе поредният „Сурва“- фестивал, в който имаше посетители от цял свят. Популярността на този славянски карнавал расте всяка година. По проучвания в медиите последният фестивал е достигнал рекорден брой участници – 7 хиляди и 300хиляди посетители. Както обикновено в него се включиха и представители на българското правителство и федерацията на Европейските карнавални градове. Ние от екипа на „ДоброволциТЕ“ имахме възможност да бъдем част от фестивала през цялото време.

Празникът „Сурва“: неговите корени и културно значение.
Кукерските костюми датират от древни времена и са запазени до днешни дни в българския фолклор. Калин Витанов, който представлява групата от село Лесковец, Пернишко, ни обясни, че ритуалът датира от векове и обединява множество ритуали, превръщайки се в това, което Хенри Фердинанд Ван Дро Кроон, президент на FECC и почетен гражданин на Перник, определя като „най-големият фолклорен фестивал в Европа“.

12-те дни между Коледа и Богоявление имат специално значение в българския фолклорен календар. Те се наричат „мръсни дни“, когато земята и небето се смятат за „неосветени“ и когато злите духове от всякакъв вид са особено активни. Тези дни се свързват със сурвакари или така наречените кукери на Източна България. Това са мъже, облечени в лично изработени костюми от козина и връвчици, пера и нанизи от хлопки, които символизират фолклорни ритуални чудовища. В селата на северозападна България тези ритуали се провеждат между 13-ти и 14-ти януари, или така наречен новогодишен ден според Юлианския календар.

В древността, когато са почитали този ритуал в градовете и селата сурвакарите са влизали в домовете много рано сутрин. Те танцували по улиците на селата за здраве, щастие и ползотворна година. Посещавали семейства в техните домове, за да ги благословят. В някои традиции тези „домашни инвазии“ се случват сутрин, докато в други общности се извършват след залез слънце, както се казва в историята, че „слънцето няма да ги хване по пътя им“.

Лили Георгиева, Председател на НПО „Акселс“ ни разказа, че тези ритуали са били различни от провежданите днес и ни разказа за такива от нейното село Мещица: „В малко селце с около 900 души ритуалът трае 20 часа. Кукерите ходят във всеки дом и семейство. Помня го от детството си. Кукерите носеха тежките костюми, по които само хлопките са около 50 килограма и в които е много горещо. Много е важно е да дадеш на кукерската група от ракията, която си произвел. Ритуалът все още е запазен автентичен и до днес.“

Важна част от ритуала е представянето на различни роли: на сватбари с булка и младоженец; циганин и музиканти; свещеник; танцуваща мечка и нейния собственик; майка и баща и армия от сватбени гости.

Групата е водена от един човек, известен като „Бюлюкбашия“ – термин, който идва от турски и вероятно е останал от османската империя. Неговата роля е да свири, така че членовете да могат да синхронизират движенията и звуците на техните камбани. Във всеки дом, в който влязат, свещеникът благославя семейството, провежда сватбена церемония и благославят всеки в къщата за здраве. В същото време кукерите подскачат и вдигат голям шум. Когато свърши церемонията и са изгонили духовете те получават подаръци като ракия, ядки, хляб и плодове.

Понякога получават и пари, които използват като дарение за ритуала на следващата година.

След това сурвакарите излизат на улицата, за да изиграят сватбения ритуал и да пийнат, хапнат, танцуват и раздадат фестивален дух. По време на някои церемонии се пали огън и сурвакарите минават през пламъците, за да пречистят душата и тялото си. Този ритуал е запазен до наши дни. Предполага се, че етимологията на термина „сурва“ може да намери своите корени в тези ритуали. Всъщност „Суров“ беше поздравът, който сурвакарите продължаваха да викат към домакините. Съгласно друга хипотеза, терминът може да се отнася до прилагателното rawv (сурово), което обозначава енергия, здравето и просперитет на живота. Някои учени дори споменават санскритската дума suria, която означава слънце и славянски бог на слънцето „Sur“ почитан през тази част на годината.

Както историкът Мерсия Макдермот обяснява:

„Костюмите и маските са много различни. На някои места, сурвакарите са облечени от главата до петите в кози и овчи кожи и имат естествени маски, включващи главите и рогата на животни, като овни, кози и зайци, а в други – маските се състоят от дълга козина, с косми на върха, или може да имат по-фантастични форми, с огромни зъби и човки. Особено заслужава да се споменат специфичните маски на област Перник. Тук сурвакарите са с огромни глави, често по-високи от мъжете, носещи ги, състоящи се от квадратни, елиптични или пирамидални рамки, покрити с козина и пера – дори с птичи криле – и понякога украсени с птичи пера и животни големи като агнета, орли и лисици. Пернишките сурвакари носят костюми, правещи се с много дълги ивици червен материал. Всички сурвакари, независимо от разликите в облеклото, носят дървени оръжия и носят хлопки около кръста си.“

Маската, според фолклорните вярвания, е защита от вредното влияние на нечистите сили. Някои маски имат две страни. Една от страните представлява добро лице, а другото страшно лице. Такива маски са символ на доброто и злото, които съществуват по света. Също така цветовете означават важна символика на костюмите, червени за плодородие, съживяване на природата, слънцето и огъня. Черният цвят е символ на майката Земя, а белият е цветът на светлината и водата.

Подготовката на маските е сама по себе си ритуал, както обяснява Лили Георгиева:

„Много е трудно да се подготвят тези големи маски. В нашето село Мещица е популярно да се използва дърво, кожа, пера, овчи кожи, мъниста и връвчици. За да се съберат необходимите материали, се нуждаем от доста животни и това може да отнеме години. Добрата маска се използва от 7 до 10 години. […] Децата също участват в този ритуал в нашето село Мещица: имаме 3-годишни момчета с истински кожи и маски. И тази традиция не само се запазва жива и се предава от поколение на поколение, но и се преоткрива с творчеството на младите хора. В миналото беше задължително да се използват само естествени материали. В наши дни вече има повече изкуствени.“

При еманципацията на половете традицията се променя. Както обяснява Лили Георгиева,

„в миналото, до средата на 90-те години, в нашата Сурва – традиция и карнавал бяха допускани да участват само мъже. Всяко момче трябваше да участва в ритуала, за да стане възрастен човек, без тази стъпка не можеше да се ожени. Но през последните пет-шест години и момичетата участват и в представленията на селото на 14 януари.“

„Сурва“ днес: световно известен празник
Официалният фестивал на маскарадните костюми е бил организиран за първи път през 1966 г. от община Перник, но досега са проведени само 27 издания. В продължение на дълъг период фестивалът се празнува на всеки 4 години, докато постепенно достига годишната си честота и международно измерение през 2008 г.

Още в самото начало участват само местни групи и от 80-те години насам най-накрая са поканени чуждестранни участватници. Като „Сурва“ придобива значението на международно събитие през 1985 г. и 10 години по-късно град Перник се присъединява към Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) – най-големият орган в света, посветен на популяризирането и опазването на фестивали.

През 2009 г. Перник е награден от Федерацията на европейските столици на сурвакарски и кукерски традиции. Освен това през 2015 г. фестивалът „Сурва“ е в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно с архаичните танците и многогласието, известни като „Бистришките баби“ (2008), Нестинарството (2009), както и килимарска традиция на Чипровци (2014 г.).

Всички форми на изразяване, които свидетелстват за богатата и разнообразната културна мозайка, която определя България и позиционира страната в картата на световното наследство.