В България Карнавалът е известен като Сирни Заговезни, празник дълбоко вкоренен в традициите и духовния символизъм. Името произлиза от българската дума „сирене“, тъй като хората традиционно консумирали млечни продукти на този ден преди началото на Великия пост.

Този празник е концентриран около прошката, пречистването и подготовката за духовно обновление, което го прави идеален начин за посрещане на пролетта.

Имах възможността да участвам в ритуал за Сирни Заговезни в неделя, 2 март. Това беше невероятно уникално преживяване – нещо, което бях срещала само в подобна форма в Бразилия.

Ритуалът се разви в две части. В първата част участниците танцуваха в кръг около огън, хванати за ръце – символ на защита и единство. Жените носеха традиционни български дрехи, докато някои мъже бяха облечени като кукери – фигури от фолклора, характерни със своите сложни, ужасяващи маски и големите звънци, завързани около кръста им. Кукерите изпълняваха ритуален танц, предназначен да прогони злите духове. Интересно е, че думата „кукер“ произлиза от славянската дума „кука“, означаваща „зъл дух“, а имало дори предславянско божество на име Кук.

Втората част на ритуала беше също толкова завладяваща. Много деца прескачаха през огъня като символичен акт на здраве и защита срещу тъмните сили. Един особено впечатляващ момент беше, когато възрастна жена намаза лицето ми – и лицата на други хора – с въглен като жест на късмет.

По-късно същата вечер, когато се прибрах у дома и влязох в асансьора, бях изненадан, когато видях отражението си в огледалото – лицето ми все още носеше следите от ритуала.

Това преживяване задълбочи оценката ми за богатото културно наследство на България, където християнските и езическите традиции се сливат безпроблемно. За разлика от много съвременни празници, Сирни Заговезни е запазил своето дълбоко духовно и символично значение.

Как се сравнява с италианския Карнавал

Българският Карнавал е поразително различен от своя италиански аналог. Докато Сирни Заговезни е насочен към духовно обновление, защита и традиции, италианският Карнавал – особено във Венеция – е повече за лукс, маски и забавление. Италианското празненство акцентира върху екстравагантността и външната красота, докато българският фестивал съхранява вековни фолклорни и мистични ритуали.

Освен това, венецианският Карнавал, макар и иконичен, датира едва от XVIII век, докато Сирни Заговезни има корени в древни предхристиянски традиции.

Преживяването на Сирни Заговезни от първа ръка ме накара да осъзная как българите успешно са запазили своето дълбоко културно наследство, поддържайки живи традиции, които комбинират както християнски, така и езически елементи – нещо наистина рядко в днешния свят.

Йления Майо