По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис-прекрасни порти, музика, цветя, ромолене на ручеи.

-Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.

-Това е Рая.Вече си мъртъв и можеш да влезеш и да си починеш.

-Има ли вода?

-Колкото искаш. Чисти фонтани, прохладни басейни.

-А ще ми дадат ли храна?

-Колкото поискаш.

-А кучето?

-Съжалявам. С кучета не може. То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

-Може ли да пием вода тук?- попитал човека с кучето пазача.

-Да, на двора има кладенец.

-А кучето ми?

-До кладенеца има поилка.

-А дали ще ви се намери малко храна?

-Да, ще те нахраним.

-А за кучето?

-Ще се намери кокалче.

-Какво е това място?

-Това е Рая.

-Но пазачът на оазиса, покрай който минахме преди да стигнем до тук ми каза, че раят е там.

-Лъже! Там е Ада!

-Но как търпите това?

-Те са ни много полезни, защото до Рая стигат само тези, които не изоставят приятелите си.