По стъпките на Феликс Вогели. Разходка по еко пътеката в Шипка.
Родена като местна инициатива на доброволците и жителите на Шипка „По стъпките на Феликс Вогели” е еко пътека, с идея да образова по два начина: да повишава ролята на гората чрез запазване на биологичното разнообразие в региона, както и да я запази от почвената и водна ерозия, която се появява през 20 век. Тук в сърцето на Казанлъшката розова долина преди хиляди години дошъл французинът Феликс Вогели, който започнал да развива политика, свързана с гората на национално ниво. Чудото на епопеята се състой в това, че той мобилизирал страната и успял, заедно с хората да спаси 23 милиона акра гори до наши дни чрез залесяване. Пейзажът по еко пътеката до днес напомня за това, което се е случило в миналото. Сега ще ви разкажа цялата история.

Ерата на обезлесяването

„Българската гора е описана през вековете като Магна Силва Българика и през 20 век няма и следа от нейното величие, заради човешката дейност. Казанлъшката долина е пример за влиянието на проливните реки и дерета, които причинили опустошителни наводнения след всеки проливен дъжд (източник списание Гора от 2002 г.).”

Това е най-впечатляващата картина от „Ерата на обезлесяването”, процес, който е започнал още от времето на Османската империя, на което се дължи промяната в еко системите и интензивната почвена ерозия и наводненията до към 20 век. Най-трагично станало положението в далечната 1861 г. Четейки в хрониките се оказва, че няколко притока на река Тунджа преливат с опустошителен ефект върху горите, пътищата и цели територии от Казанлъшката долина. Нямало до тогава такава трагедия по българските територии.

Ерата на залесяването

Първите стъпки към промяната започнали няколко десетилетия по-късно със статията на Петър Иванов „Бъдещо опустиняване в Казанлъшката долина” (1896 г.). Неговият точен анализ, който алармира за проблема привлякъл вниманието на българското правителство и то решило да потърси помощ от Франция за ветровата и водна ерозия. Професионалисти били изпратени на местата, които са пострадали, за да ги изследват и да предложат мерки и конкретни места за залесяване. От тази промяна България се е нуждаела и от нова гледна точка.

През 1905 г. се е започнало със залесяването и намаляване на водната ерозия в Казанлък под ръководството на Феликс Вогели. През 6 годишната му служба в страната той успял да възстанови голяма част от горите и да направи няколко проекта за това или на места, където 90% било напълно без гора той успял да я възстанови. Благодарение на него 2 300 000 хектара гора се залесили, от които 820 000 хектара били с ерозия.

Еко пътеката в Шипка разказва неговата история и победата му над водната и почвена ерозия. Това е безпорен исторически факт какво е допринесла България за горите на Европейско ниво. Специални благодарности на Тото, географ и ЕДС доброволец от Шипка, който ни разказа всичко и ни разходи по еко пътеката.

галерия

Ако искате да разберете повече, моля следвайте линковете:

• http://shipka.info/en/the-ecotrail-of-shipka-in-the-footsteps-of-felix-marie-louis-vogeli/
• http://shipka.info/en/2016/11/26/first-walk-through-shipkas-ecotrail/
• http://www.gorabg-magazine.info/old/eroz_07_05.html
• http://www.gorabg-magazine.info/bg/images/stories/Forestforpeople/Forest%20for%20people%2002.pdf
• http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-7599/2013/0350-75991303361K.pdf