Първи впечатления от България на KARINE MANASYAN от Армения, доброволка по програма „Европейско корпус за
солидарност“
Пристигането ми в България за моя проект по програма Европейски корпус за
солидарност в Еко център „Зелена Европа“ на сдружение „Младежки център за развитие-
Взаимопомощ“ беше едно от най-специалните и значими преживявания в живота ми. Още
от първия ден бях очарована от красотата на природата, очарованието на архитектурата и
спокойния ритъм на селския живот. Като човек, който винаги е обичал сградите и техните
истории, бях запленена от традиционните български къщи – с техните дървени детайли,
червени покриви и начина, по който се вписват хармонично в пейзажа. Всяка улица, всеки
двор носеше своя тиха поезия – отражение на дълбоката връзка на страната както с
историята, така и с природата.
Едно от най-запомнящите се преживявания беше посещението ни в Казанлък – град,
известен със своите рози, символ на красота, любов и мир. Преди да дойда тук, свързвах
Казанлък единствено с прочутата Долина на розите и нейното нежно ухание. По време на
посещението обаче открих и друга страна на града, за която не знаех – огромната
оръжейна фабрика, една от най-големите в България. Имахме възможност да я посетим, и
преживяването ме впечатли дълбоко. Да видя това място отблизо ме накара да осъзная
колко силно могат да съществуват контрастите едновременно – мекотата на розите и
твърдостта на метала, мирът и силата, красотата и индустрията.
И все пак, Средногорово се превърна в мястото, което ми стана най-скъпо. Селото,
обгърнато от меки хълмове и безкрайна зеленина, излъчва усещане за простота и
спокойствие, което търсех отдавна. Всяка сутрин се будех от песента на птиците и
нежното мяукане на котките пред прозореца ми. Свежият въздух и тишината ми носеха
усещане за вътрешен мир. Разхождайки се из селото, се възхищавах на червените
керемиди, цъфналите цветя – особено розите пред къщите – и усмивките на хората, които
минаваха покрай мен. Разходките ни с приятел из полята и горите се превърнаха в
моменти на истинска свързаност – не само с природата, но и един с друг.
Българските планини също докоснаха сърцето ми дълбоко. Тяхната тиха сила и
зашеметяващи гледки ми напомниха за родината ми – Армения, която също е обградена
от планини. Да видя тези върхове ме накара да се почувствам у дома в чужда земя – сякаш
самата природа ми шепнеше нещо познато. Винаги съм обичала планините – те ми носят
мир, вдъхновение и усещане за принадлежност.
Друг проект по програма „Еразъм+“ с наименование „Екологията като начин на живот“ се
проведе в курорта Пампорово – зашеметяващ планински район, заобиколен от гори и свеж
въздух. Да бъда там с участници от Испания, Италия, България и Португалия направи
преживяването още по-специално. Много обикнах тези хора – тяхната доброта, откритост
и положителната енергия, която носеха всеки ден. Заедно изследвахме Пампорово,
споделяхме смях, истории и незабравими моменти, които направиха престоя ни истински
вълшебен.
Когато се обръщам назад към времето, прекарано тук, осъзнавам, че България ми даде
повече от спомени – тя ми даде чувства, уроци и по-дълбока благодарност към простата
красота на живота. Ще запазя приятелствата, които създадох, спокойствието, което
открих, и вярата, че истинската промяна винаги започва от самите нас.

Сега, когато проектът в Пампорово приключи, отново съм в Средногорово, сред неговите
спокойни хълмове и мирна природа. Този път се чувствам още по-свързана с това място.
Имам повече време да изследвам България и продължавам да откривам нови кътчета от
нейната красота.
България продължава да ме изненадва и вдъхновява. Това е страна на контрасти – на рози
и оръжия, планини и долини, традиции и модерност – и въпреки това всичко съществува в
баланс. Това, което остава най-силно в мен, не е само красотата, която съм видяла, а и
чувствата, които тя е събудила: мир, благодарност и по-дълбоко разбиране за простите
чудеса на живота. Където и да отида след това, ще нося със себе си тези впечатления,
заедно с приятелствата, спомените и тихите моменти, които направиха това пътуване
незабравимо.

KARINE MANASYAN