4 неща, които научих за първите 4 месеца от моя ЕДС

Здравейте, казвам се Магдалена и в момента съм на дългосрочен (12 месеца) доброволчески обмен в Братислава, Словакия. Пристигнах в началото на септември и от тогава помагам в организирането на събития, в ПР кампаниите и пиша информация на английски за културния център “А4 – пространство за съвременна култура“, който е и моята посрещаща организация.  

Мога да ви разкажа в какви събития помагам заедно с другите три доброволки или за брошурата на английски, която четирите създадохме и печатаме всеки месец, но честно казано ми се иска да споделя няколко неща, които научих през изминалите четири месеца. Знам, че всеки, колкото и да се старае, не може да няма леко утопични очаквания за своя бъдещ ЕДС проект в чужда страна и ми се иска да ви кажа, че някои неща определено няма да се случват точно по начина, по който си ги представяте, но това не значи, че няма да се насладите на това прекрасно изживяване.

Ако не си единственият доброволец по своя проект, не се прави на такъв. В моя проект сме четири момичета и както лесно може да се предположи, не се разбираме идеално винаги; все пак е доста трудно да живееш и работиш с едни и същи хора 24/7. Но е безкрайно важно, че и четирите преминаваме през почти едни и същи преживявания и само ние знаем какво е, така че колкото по-често се опитваме да си припомняме това една на друга, толкова по-толерантни ставаме към различията си и избягваме ненужните конфликти.

Чисто нов език не се научава дори за 1 година ЕДС (освен, ако не си езиков вундеркинд). Признавам, вярвах, че има шанс да понауча словашки за 12 месеца, защото уж е сходен с българския, но вече знам, че това няма да стане. За един-два часа седмично групови уроци, при учител, който знае, че за толкова малко време (пада се около 20-25 урока за целия престой между другото) не може да ти изсипе цялата граматика и лексика, докато ти в същото време мислиш за всички останали задължения към организацията, които имаш да свършиш след урока. Разбира се, няма как и нищо да не научиш, ако не се постараеш много.

Ще вършиш и някои задачи, които не са в споразумението. Да, във всякакъв вид работа изникват разни задачи, които трябват да се свършат бързо (особено в проекти, подобни на моя) и много често ще се обърнат към доброволците, за да ги изпълнят. Разбира се, ако нещата, които не ти влизат в задълженията започнат да се увеличават и постоянно искат неща от теб, които не желаеш да вършиш, винаги можеш да кажеш “не“ и (ако се наложи) да се обърнеш към изпращащата ти организация за помощ.

OnArrival (при пристигане) и MidTerm (междинен) обученията са изключително полезни и забавни. На тези обучения се запознаваш с други доброволци, в други организации из страната, в която правиш проекта си и се срещаш с “инструктори“ (хората, които водят обучението), към които можеш да зададеш всички въпроси свързани с доброволчеството. Тези “трейнинги“ много приличат на зелените училища или летните лагери, така че ще се забавлявате и ще намерите приятели, които до голяма степен се чувстват като теб (объркани, екзалтирани, изненадани и т.н.).

ЕДС е една част нашите интереси и желания, и една част въпрос на късмет, затова няма смисъл да обвиняваме нещо или никой, а просто трябва да се възползваме от всички позитиви на тази възможност, защото те хич не са малко.