Cecilia Birindelli от Италия, доброволец по програма „Европейски корпус за солидарност“
Наскоро започнах проекта „Екологията като начин на живот“ по програма „Европейски
корпус за солидарност“, свързан с екологията, заедно с посрещащата организация Младежки
център за развитие-взаимопомощ, базирана в Казанлък, България.
Пристигнах в България на 24 септември, кацайки в София – столицата на страната. Престоят
ми в града беше кратък, но веднага ми даде първа представа за място, което е едновременно
динамично и дълбоко свързано с традициите.
Нямах възможност да опозная София много, но още тогава усетих енергията ѝ като столица –
оживени улици и архитектура, която съчетава модерни, исторически и градски елементи.
Надявам се да се върна отново в столицата и да посетя и други български градове, за да
развия по-дълбоко разбиране за българското общество.
Най-силно впечатление през първите дни ми направи пътуването от София до Казанлък. Бях
поразен от природните пейзажи – планини, издигащи се в далечината, и широки долини,
които създаваха усещане за спокойствие. Българската природа изглежда съчетава красота и
контраст – място, където природата съществува в хармония с малки села и градове,
отразяващи както история, така и съвременност. Идвам от Италия и тази широта на
природата ми създаде усещането, че навлизам в пространство, където природата има важна
роля.
Още от самото начало забелязах и гостоприемството на хората, които срещнах. Всеки беше
любезен и готов да помогне, дори когато комуникацията не беше лесна. Не всички говореха
английски език, но това не се оказа пречка. Напротив – то насърчаваше искреното усилие и от
двете страни да намерим други начини да се разберем. Усмивките и жестовете станаха част
от общуването, което създаваше топла и приветлива атмосфера. Често се казва, че първото
впечатление от една страна зависи от нейните хора – и в този смисъл България ми подари
едно много позитивно начало.
Самият език е интересно предизвикателство. Българският, с кирилицата си, е доста различен
от италианския език. Може да изглежда труден (и от моя гледна точка наистина е), но като го
чувам ежедневно около мен, ми става любопитно да науча поне няколко основни израза.
Макар английският език често да се използва в международна среда, вярвам, че усилието да
се доближиш до националния език е важна част от опознаването на дадена страна.
Храната е друг елемент, който започна да ме запознава с българската култура. Тя често е
начин да се разбере повече за традициите, семейните навици и идентичността на едно
общество. За мен опитването на типични български ястия не е само въпрос на вкус, а и начин
да се свържа с ежедневния живот на хората тук. Очаквам с интерес да продължа това
„вкусово“ пътешествие през следващите седмици.
Макар престоят ми в България едва да е започнал, тези първи впечатления вече ми дават
усещане за разнообразието на страната. От една страна – природната ѝ красота, от друга –
топлината и откритостта на хората. В същото време културното измерение се откроява чрез
архитектурата, езика, храната и други аспекти – всичко това, което хората носят в себе си и
което ги прави такива, каквито са.
Убеден съм, че е невъзможно напълно да разбереш дадена култура, ако не си част от нея.
Въпреки това, връзката с хора от различни среди ми помага да израствам и да разширявам
мирогледа си – нещо, което се стремя да правя и бих искал да продължа и в бъдеще.

В заключение, първите ми дни в България бяха изпълнени с открития и любопитство.
Пристигането в нова страна винаги носи едновременно вълнение и известна несигурност, но
тук открих приветлива среда, която прави процеса по-лесен и по-смислен. Надявам се да
имам възможност да опозная повече градове и региони, да науча повече за българската
история и култура и същевременно да задълбоча разбирането си за обществото.
Най-вече се надявам да използвам тази възможност не само за да науча от страната, но и
активно да допринеса чрез проекта по ЕКС, в който участвам. България вече ми даде
обещаващо начало и очаквам с нетърпение всичко, което предстои.