„ Милев бе пръв и единствен нарисувал българското селско християнство. В неговата живопис са душите ни, нравите ни, надеждите ни, острите ни профили и облите ни гърбове, твърдите ни дълги пръсти, които хващат кораво кавала или брадвата.

В Иван Милев имах това, което цивилизацията на Окситания ми даваше като цяло: молитвата в катедралата и цъфналото дърво на нивата.“
Владимир Свинтила

  Иван Милев е роден на 19 февруари 1897 в семейството на овчаря Милю Лалев, от село Шипка. През 1916, преди да завърши Педагогическата гимназия в Казанлък, той е мобилизиран в пехотните войски в София и назначен в щаба на Въздушни войски като военен художник. Получава дипломата си през 1919 и решава да преподава, за да спести пари и да може да учи в Художествената академия. Той прекарва три години в село Горски извор, област Хасково, преподавайки в местното училище. Тези години са много важни за работата му- чувствителният му дух изследва вярванията и легендите на обикновените селяни.

  През 1920 той е приет в Художествената академия в София, където учи при проф. Стефан Баджов. През 1923 той посещава Турция, Гърция и Италия на студентска екскурзия. Там се запознава с италианските Ренесанс и барок. Завършва през 1926 и започва да работи като сценограф в Народния театър „Иван Вазов“.

  Иван Милев умира от инфлуенца като млад- три седмици преди да стане на 30- но неговите комплексни ум и душа водят до раждането на различни форми на изкуство.

Според Ангел Георгиев, който е бил на фронта заедно с Иван Милев, художникът е писал поезия. „Аз харесвах много някои- специално „Ададжио“. Художникът често свързваше картините си с поезия и народни песни.“¹

„Харесвам поети, които рисуват поезията си.“

  Смятан за основател на Българския Сецесион и представител на българския модернизъм, Иван Милев изследва социални теми като религия и мистицизъм. Наративът на неговите картини съчетава различни символи, мистически образи и народно творчество.

  По-голямата част от живота си той живее в бедност, но това не погубва творческия му дух. Точно обратното- бедните хора, селяните са постоянна тема на работата му. Да ги нарисува с такова великолепие значи да се слее с техните вярвания и ценности, да наблюдава и да абсорбира техния начин на живот. „Той се стреми да преобразява всичко край себе си, за да е в хармония с красотата на вътрешния му свят.”²

• 

• 

• 

Ахинора (Anihora)- тази картина може да се види в галерията в Казанлък. Това е най-известната му картина. Тя представя живота на хан Аспарух, основателят на българската държава, по време на Първата българска империя (681-1018). Екзотичната красота на Ахинора става символ на красотата на българката. Милев й придава чертите на една от най-важните жени за него: Анна Орозова. Тя е жена на милионера и филантроп Мито Орозов, който е нещо като модерен хан Аспарух и спонсор на художници като Иван Милев.³

                                                                  

„Когато той рисуваше портрета ми… неговото въображение изпреварваше това, което той виждаше и обикновените дрехи за миг се превърнаха в тежък пурпур, оцветен и осветен от неговото творческо въображение“, пише Анна Орозова.⁴

Източници:

1.To feel like a king and live like a beggar-

Да се чувстваш цар, а да живееш като просяк

2.Ivan Milev – the „most Bulgarian“ artist- http://www.pravoslavieto.com/history/20/1927_ivan_milev/index.htm?fbclid=IwAR1GzrzX-flNebT7yPbGdE2Qz2cGSR9LJ67JpaMGIaB368ZMPVQRTV2yB2M

3. Ahinora. Milev portrays the wife of the founder of Bulgaria-  https://historia-arte.com/obras/ahinora

4. Иван Милев- „най-българският“ художник. Православието http://www.pravoslavieto.com/history/20/1927_ivan_milev/index.htm

Юлия Тудосие