Еко поход до Мегалита
В четвъртък на 4 юни местната ни приятелка Марина имаше рожден ден, така че се събрахме с обичайната ни група български приятели и отидохме на кратък поход до Мегалита край Бузовград, като възнамерявахме да съберем боклук по пътя. Тъй като Естер беше пристигнал само два дни преди това, за първи път се разходихме с най-новия си член.
След като се събрахме и изпуснахме автобуса, тъй като не знаехме, че наскоро автобусната спирка се промени поради пътни работи, се качихме на такси за краткото пътуване до Бузовград. Там чакахме българските си приятели, които идваха с колела от Казанлък. Докато чакаме, решихме да посетим малкия музей в това мъничко, но уютно село. Гида на музея ни говори на български 10 минути, което беше добра практика. Не можах да разбера всичко, само няколко думи тук-там за историята на Мегалита, църквата и крепостта в региона.
Малко след това пристигнаха приятелите ни и ние тръгнахме нагоре, като вървяхме един час, докато намерихме „Мъжкият камък“. Гледката на върха на скалата е смайваща, a това беше само сянка на онова, което предстои. Там започнахме да събираме боклук и да правим снимки. Наличието на двама професионални фотографи в нашата група го направи много по-интересно.
От „Мъжкият камък“ до Мегалита беше на 25 минути пеша вътре в гората. Продължавахме да събираме всичкият боклук, който намерихме, който за щастие не беше толкова много. Достигайки Мегалита, ние го изкачихме като планински кози и прекарахме няколко мига, съзерцавайки гледката и правейки още снимки, докато не разбрахме, че всички сме много гладни и беше време да започнем нашия пикник. Имахме най-различни неща – сладки и солени. От Португалски сладкиш с пълнеж от скариди, домашно приготвени кракери и американски бисквити , беше достатъчно, за да ни задоволи. След това, запалихме огън и седнахме, докато приятелите ни свиреха на китара. Исками се само да сме наполовина талантливи като тях!
Преди да дойде време за залез, събрахме малко повече боклук из района (още веднъж, не беше толкова лошо, колкото очаквах, но тук-там имаше бутилки). След това, отново на върха на скалата, видяхме слънцето, което бавно се спускаше зад планината, с красива гигантска луна зад гърба ни. С приключването на естественото шоу дойде време да слезем от планината и да се върнем в Казанлък.
Беше незабравимо преживяване със страхотни приятели, с които се надявам да се срещна отново в бъдеще, след като завърша проекта си. И най-важното от всичко – честит рожден ден на Марина, която реши да прекара 18-ия си рожден ден, почиствайки гората и направи този свят по-добро място за живеене.
Рубен Паис
