6 януари е празничен ден в почти целия свят. В много страни се празнува Богоявление. Това означава представяне на религиозно събитие или откровение, според Библията. В други страни, които не следват християнската религия, празникът е тотално различен и има наистина интересни и изненадващи традиции. България, която следва православната религия, има една от тях: „Йорданов ден” . Ще го обясним подробно, но първо, нека обърнем внимание на някои от най-популярните тържества в Европа.

В Испания всеки 6 януари е представен от събитието, при което тримата мъдреци от Изтока отидоха да оставят подаръци на новородения Исус Христос. В наше време това означава, че тези трима царе оставят подаръци за децата в къщите през нощта и ги намират сутрин в хола. Нещо подобно се случва в Италия, но тази, която оставя подаръци за децата, по-конкретно сладкиши, е стара жена на име Бефана.

В други страни тържествата са тотално различни. Например в Армения, Русия или Украйна Коледа се празнува на този ден, защото те следват стария календар, различен от григорианския. И в някои балкански страни, както в случая с България, се празнува Богоявление, но в този случай това е кръщението на Исус Христос от Свети Йоан Кръстител в река Йордан. Ето защо този ден се празнува „Йорданов ден”, това означава имен ден на тези, които се наричат с имената ​​Йордан или Йорданка, но също и Данчо, Богомил, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб или Боголюба.

Официалното тържество в България се провежда в различни водоеми като свещеника, хвърля дървен кръст във водата и млади не женени мъже се втурват да го „спасят“. Според традицията, който го извади, ще бъде благословен за цялата година. Обикновено те също танцуват традиционно „хоро“ във водата. Това се случва в цялата страна, но танцът, който се играе в малкия град Калофер, е много популярен.

Тази година в Казанлък коронавирусът не попречи на много хора да отидат до реката, за да станат свидетели на събитието. Разбира се, да носите маски и да се опитвате да поддържате безопасно разстояние. Традициите са важни и особено в тези времена е полезно да има в какво да вярваме и да се вълнуваме, въпреки че е вярно, че е необходимо да сме наясно и отговорни.

Така че ние, като чужденци, имахме късмета да можем да се насладим на това изключително събитие, въпреки сегашната ситуация. Стигнахме до реката около 10 сутринта, където младите мъже вече се загряваха, за да влязат във водата, предимно пиейки малко вино и ракия. За техен късмет (не за планетата) тази година зимата не е толкова студена. През други години реката е замръзнала. Малко по-късно свещеникът пристигна и тогава всичко се случи много бързо, вероятно защото искаха да избягват хората да бъдат заедно дълго време. Много младо момче извади кръста, затанцуваха малко и излязоха от водата. Затова се върнахме и към домашните си задължения, пожелавайки на момчето добра година както и на всички Казанлъчани.

Марта Валверде.