Времето тече по различен начин,  когато  започнеш да го живееш интензивно. Също и чувствата се променят, променяш се и самият ти. Онези, които в началото са непознати, стават твои приятели, а впоследствие и семейство, непознатите улици стават най-сладката рутина, непозната и далечна култура става част от теб и ти откриваш най-прекрасните неща, които човек може да открие.

Точно това стана и с мен по време на проекта ми в Полша. Открих повече за себе си, отколкото някога съм предполагала, че притежавам, срещнах хора, които ще останат неразделна част от живота ми, запознах се с култура и град, по които дълго ще  тъгувам.

Всичко започна от улица наречена Броги 51, беше просто място, което не съм предполагала, че само след месец ще мога да нарека мой дом. В един момент се озовахме 10 напълно непознати хора от различни държави, с различна култура и манталитет, но в последствие разбрахме,  колкото и да сме различни, всички имаме нещо общо-хора сме. Започнахме да живеем заедно, защото така трябваше, но после не искахме да се разделим. Най-доброто нещо-сложи в една къща 10 непознати от различни държави и виж какво ще  се случи. В началото се гледахме странно, заради непознатите навици на другия, бяхме предпазливи в приказките си, опитвахме се да се опознаем, споделяхме една съдба. И така постепенно, докато негодувахме за нетипичните навици на чужденците, докато пиехме заедно евтино кафе и ядяхме паста (защото беше най-лесна за приготвяне), докато се губехме заедно в градския транспорт и преоткривахме заедно местните клубове, незнайно как ние се превърнахме в семейство. Заедно преоткрихме красивия Краков и посетихме дори най-закътаните му кътчета.  В началото беше просто красив град, но после се превърна в място, където всеки ъгъл крие спомени. Спомням си разходките ни край реката и разговорите, от които научих толкова много. Чувството да стоиш с 10 непознати от различни държави край реката и да обсъждаш глупави теми е невероятно.

Имахме възможността да помагаме за организирането на един от най-големите еврейски фестивали в една от  най-красивите части на Краков-Казимеж (еврейския квартал). В началото беше малко трудно, защото разнасяхме брошури из целия град,  но си заслужаваше. Там срещнахме нови хора, бяхме свидетели на невероятни концерти и опознахме една напълно нова култура. Радвам се, че само на 19 години имах възможност да стана част от такова събитие.

И така докато работехме на фестивала, пътувахме и опознавахме Краков и околностите му, прекарвахме невероятни дни, мина месецът. От десет непознати се бяхме превърнали в едно семейство. Краят беше труден, защото осъзнахме колко невероятно нещо бяхме преживели, осъзнахме, че дори и ужасната полска храна и странното полско време ще ни липсват. Но си заслужаваше. Мога да кажа, че съм истинска късметлийка, че преживях всички тези емоции. Не осъзнаваш какво се е случило, докато не свърши, докато не се върнеш в България и всичко ти се стори различно. Родният ти град е различен, старите ти приятели са различни или може би самият ти си се променил, разбрал си, че съществува много повече от това, което си наричал нормален живот.  ЕДС променя хората, кара ги да осъзнаят много неща, показва им по-голяма картина на света.. Краков променя хората, показва им колко красив може да бъде светът.

Благодаря ти ЕДС, благодаря ти Краков. Надявам се, че това не е краят на историята, а само началото на едно дълго приятелство.

Цветелина Балабнова

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•