На 18-ти януари 2017г., пред Етнографския комплекс „Кулата” бе отбелязан празникът Сирни Заговезни. Имахме възможност да участваме в честванията и да разговаряме за традициите с Дора Петкова, председател на Читалище „Жар-2002” и съорганизатор на събитието заедно с община Казанлък.

Сирни Заговезни в българския празничен календар
В българския празничен календар зимните и предпролетни традиции са символично свързани с отминаването на старата и настъпването на новата година. Традиционно в този период от годината се изпълняват ритуали, танци и игри с маски около огньове, за прогонване на злите духове и пречистване на всички създания, очакващи настъпването на пролетта. Всички те се правят за здраве, плодородие и успех. Също така, това са моменти на радост, пречистване и прошка. Това е уникална комбинация от обичаи, включващи както езически, така и християнски елементи. Сирни Заговезни или така нарчената опрощаваща неделя е последният празник от зимния празничен цикъл. Отбелязва се в неделята, преди Великите пости (Тодорова неделя), седем седмици преди Великден, като бележи най-дългия период на пости в годината. Както Дора обяснява, този празничен ден е част от ритуалния цикъл на Великден, в който се избягва месото (Заговезни), на следващата седмица – млечни продукти (Сирни Заговезни), и последната седмица – яйца (Тодоровден, денят на Св. Теодор). Силно вярващите хора не консумират месо и в следващите три дни след Сирни Заговезни пият единствено вода.

На Тодоровден, най-характерните обичаи са конни надбягвания, наречени „кушия” и тези, в които хората приготвят обредни ястия с раци. Също така, тези речни ракообразни се закачат черупките върху дрехи като този обичай е характерен за село край Казанлък. Ако няма раци, обичайно ястие за трапезата на този празник е сушената червена чушка, която наподобява раците като цвят при приготвяне. Други характерни български специалитети са „сарми” – пълнени с месо и ориз, зелеви листа и кисело мляко, както и пилешки кюфтета, пълнени с трюфели. Всички посочени ритуали са характерни за този период. Дора, също така, разказва, че в стария български календар мъжките ритуали за пречистване са различни от женските, защото мъжете и жените имат различни роли в него. Ако мъжът е семето – жената е нивата. Денят на мъжката сила се отбелязва през зимата, когато се провежда пречистващият мъжки ритуал с маски, наречен „кукери” и традиционното прескачане на огън. Пречистващият ритуал за жените се провежда няколко месеца по-късно, през пролет, на деня на Св. Константин и Елена. На този ден жените пречистват телата и душите си, като танцуват боси върху горящи въглени. Този обичай се нарича „нестинарство” и е много известен в региона на Странджа планина, намиращ се в югоизточна България.

Сирни Заговезни – ден за пречистване и прошка
„Всичко, което хората правят на този празник, се основава на вярата” казва Дора. Навсякъде по света огънят е символ на пречистване и една от важните церемонии на Сирни Заговезни, когато по залез слънце се запалвана ритуалният огън. Хората танцуват хоро около огъня и намазват лицето си с пепел. Кукерите, също се включват в празненството. Според Дора, по време на Сирни Заговезни, представленията на кукерите са характерни основно за казанлъшкия регион, но маскарадни игри се провеждат в периода от Ивановден до Тодоровден. След това носенето им символизира лош късмет и болести. Всъщност, маските и костюмите имат специално значение: те са символи на пречистването. Ако някой възрастен мъж е болен или някое дете е урочасано, кукерите отиват в домовете им и ги пречистват. Те вземат парче вълна – материалът, използван за направата на маските и костюмите от този регион – и го слагат близо до сърцето на възрастните хора и децата, за да ги предпазят от лоша енергия. Ако имаш вяра, можеш да ликуваш, а това е и главното значение на тази традиция.

Друг известен ритуал по време на Сирни Заговезни е „хамкането”, в което се включват деца и най-възрастният член на семейството. Възрастният човек върти обелено варено яйце или парче халва, завързани за червен конец. Децата трябва да го уловят с уста и който спечели, ще бъде щастлив и здрав през цялата година. Ритуалът завършва с изгаряне на конеца, което е знак за пречистване. Прескачането на огъня е важен завършек на ритуалите от Сирни Заговезни, макар че се отбелязва само в някои региони на България, както Дора обяснява. „Там, където хората не прескачат огъня, правят огромни огньове, които да осветят колкото се може повече къщи в махалите на селата и градовете. Също така кварталите или махалите на градове и села се състезават помежду си, за най-големия огън. Главната идея на тези ритуали е да събуди пролетта. Това символизира прераждането.” Сирни Заговезни е и ден за прошка. Това е времето, в което младите искат прошка за грешките си от по-възрастните членове на семейството. Както Дора отбелязва, няма как възрастните да искат прошка на по-младите, защото те са по-опитни и мъдри. Традицията е жива и до днес и се предава от баща на син и от майка на дъщеря. Останали в българската православна традиция, съществуват и други важни фигури: кумовете. Кумът е свидетел на кръщението на детето, както и негов закрилник за цял живот.

Други обичаи, свързани със Сирни Заговезни
Според Дора, обичаят със стрелите бил също практикуван на Сирни Заговезни, но не се празнува днес поради мерки за сигурност. Всяко момче трябвало да приготви стрелите си: нещо като малки ракети, направени от кора на дърво, които трябвало да бъдат осветени от ритуалния огън. Момчетата ги насочвали нагоре, като рисували кръгове над главите си и се целели в домовете на възлюбените си, като обяснение в любов. Родители на неомъжени момичета, посрещат тези горящи знаци с грънци с вода и мокри парцали на покривите. Момичето, което събере най-много стрели, се считало за най-красивата и желана млада девойка в селото. Най-накрая момчетата можели да покажат любовта си, като направят „золум“ и например отмъкнат части от нейната къща, като врати, керемиди и т.н..

Също така, Сирни Заговезни е празникът, в който младата двойка се представя пред обществото за първи път като играят хоро около огъня, хванати за ръце. Съществува предшестващ ритуал за ухажване, така нареченото „Коледуване“, който трябва да бъде изпълнен преди това. Млади мъже и момчета обикалят от къща на къща с овчарска тояга и пеят песни. Като знак, че момичето харесва момчето, тя слага предварително изпечен кръгъл хляб на тоягата му и така показва, че двамата споделят чувствата си. Естествено, момичето трябва да бъде „лазарка”. Това означава, че тя е взела участие в женски празник през пролетта, познат като „лазаруване” и е готова да се омъжи. Това е денят, в който момичетата се сбогуват с детството и се подготвят за бъдеща сватба. Облечени в празнични дрехи с цветя и венци на главите, момичетата ходят по къщите, като пожелават на домакините здраве, успех и играят ритуално хоро. След това, всяко момиче хвърля венеца от цветя в реката, в знак на това, че е станала лазарка.

От около тридесет години Дора Петкова е основен организатор на празненствата на Сирни Заговезни, както и други ритуали от българския празничен календар.
Специални благодарности на Дора за отделеното време и съвместната ни работа.