Ангелът във влака, прекрасна миризма на рози и весели детски усмивки

Здравейте, аз съм Клаудия, на 23 години и  идвам от Австрия за да бъда доброволец в България за 10 месеца. За първи път посетих България, когато бях на 8 години и все още помня ястие, което ядох и не намерих в друга страна. Ястието, за което говоря, е малка пържена рибка и това ястие обикновено можете да намерите край морето. Този спомен ми беше достатъчен, за да реша, че искам да дойда отново тук и да стана доброволец 15 години по-късно. Това всъщност е третият ми доброволчески проект. Първият проект, който направих, беше на село в Полша, където работихме основно в градината и с деца, вторият ми проект беше в Италия, както първия проект бях там за около 6 седмици, работих във ферма за маслини. И двата проекта изискваха физическа работа, така че наистина се радвам да изпитам повече творческа работа тук, в Казанлък.

Първото истинско преживяване с българи, което имах, беше във влака от София за Казанлък. Бях наистина стресирана, защото както вероятно знаете, влаковете тук никога не са чували думата „модерно“ или технология, така че няма система, която да ви показва къде се намирате и аз не знаех кога да сляза от влака. За щастие Вселената ми изпрати ангел! Възрастна, очарователна дама от Казанлък, благослови сърцето й! Тя не знаеше английски, а аз не зная български, но все пак успяхме да общуваме и знам, че се връщаше от Испания в Казанлък, има две симпатични внучета, с които искаше да се запозная и може би да се срещам, тя има котка, споделяхме храна и тя наистина ме спаси, защото часовникът ми изоставаше с един час, така че ако не ми каже да сляза от влака, щях да бъда във влака още един час и щях да се изгубя! Мила дама и ако четете това, моля, да срещнем на кафе!

Посетихме най-важните места в Казанлък, но най-много ми хареса музея на розата. Миризмата беше всичко, което се надявах! Харесах музея, особено старите снимки на казанлъчани. Винаги съм бил очарован от розите, ухаят прекрасно, има много видове рози, всяка една от тях е красива и една от любимите ми митологични истории е историята за това как розите станаха червени.

Афродита, гръцката богиня на любовта, се влюби в Адонис, който е страстен ловец. Един ден той отишъл в гората да търси животни и наистина забравил един съвет, който му била дала гръцката богиня. Че трябва да бъде много внимателен с животни, които сякаш не се страхуват. Адонис обаче пренебрегнал тази препоръка и когато се натъкна на дива свиня, това за съжаление става краят на живота му.

Легендата разказва, че Афродита бягала след тялото на своя любим и докато бягала, на земята имали тръни и бели рози, тръните не спирали да режат босите й крака, а кръвта й превръщала белите рози в червени. Тази история е толкова трагична и все пак толкова красива, че трябва да си мисля за нея всеки път, когато видя червена роза.

За да завършим тази статия с нещо по-щастливо, на третия ден от нашия проект посетихме едно училище в Казанлък. Децата ни посрещнаха с големи усмивки и бяха наистина развълнувани от игрите, които направихме с тях. Точно както децата така и учителите се радваха да ни видят. Те ни посрещнаха, казаха наистина мили неща и ни подариха малки подаръци. В края на посещението ни децата можеха да ни зададат няколко въпроса и за моя изненада ни зададоха много зрели въпроси като „Какво оставихме вкъщи, от какво се отказахме?“, „Защо искаме да станем доброволци?“, „Какво направихме и правим по проекта?” и много други.

Беше прекрасна първа седмица в България и се надявам да изживея още невероятни неща, да срещна прекрасни хора, да хапна добра храна и да помогна на местната общност в Казанлък.

Клаудия Варгова