След два месеца, заседнали у дома, точно в деня, в който приключи извънредното положение в България, на 13 май, имахме възможността да направим малко пътуване отвъд супермаркета. Отидохме да посетим Рилския манастир, с цел да направим видео клип за нашия уебсайт (който ще гледате скоро).

Въпреки факта, че българското правителство премахна контролните пунктове между градовете преди няколко дни, предвид несигурността по отношение на общото положение и в частност на обществения транспорт, решихме, че е най-добре да се придвижваме с кола. Така че нашата организация ни позволи да използваме техния микробус и тъй като за да отидем до Рила от Казанлък, е необходимо да минем през София, използвахме възможността да закараме на летището нашата колежка Анжелик от Франция, която завърши проекта си.

Така започнахме първото си малко приключение след Корона в сряда, 13 май от 16:00, в такъв топъл ден. След месеци студ и седмица на бури слънцето най-накрая изгряваше по всякакъв начин. Първото ни пътуване до летището в София продължи около 3 часа със съответната спирка на бензиностанция. Сбогувахме се с Анжелик и потеглихме час и половина до Овчарсти, където нощувахме в къща за гости, за да вечеряме и презаредим.

На следващия ден, около 11 часа сутринта, потеглихме. След като прекосихме няколко села, стигнахме до Рила и от там продължихме планинския път, докато стигнем до Манастира. Въпреки че шофирането през толкова красива природа наистина беше вдъхновяващо, завоите на пътя станаха тежки, така че стигането до манастира беше като намирането на оазис в пустинята и наистина си заслужава.

Рилският манастир, обявен за обект на ЮНЕСКО през 1983 г., е основан през 10 век от свети Йоан Рилски, отшелник, канонизиран от Православната църква. Унищожен от пожар в началото на 19 век, комплексът е възстановен между 1834 и 1862 г. Той е характерен пример за българското Възраждане (между 18 и 19 век), символизиращ осъзнаването на славянска културна идентичност след векове на окупация.

Ако има нещо положително в тази ситуация с коронавируса, е, че практически няма туризъм и е възможно да посетите тези места без да намерите множество хора, особено, когато правите снимки и видеоклипове и като цяло се наслаждавате на спокойствието на мястото, което в случая е нещо характерно.

Първото нещо, което привлича вниманието ви, когато стигнете до паметника, е арката на главния вход, въпреки че това е напълно затъмнено от големия главен двор, който откривате след него. Просторен калдъръмен под, заобиколен от арки и големи дървета и в центъра на която е основната църква, но не единствената. Манастирът има в околностите си четири обители, в допълнение към „Пчешлино ”И манастирите“ Орлица ”и Манастирската костница.

Това, което най-много се откроява в основната сграда, безспорно е цялата иконография, която украсява стените и таваните, както и украсата на арките, а вътре в църквата – количеството злато. Това е нещо характерно в Православната църква и е много различно от църквите, които сме свикнали да виждаме в нашите страни. Манастирът има и музей с художествени предмети от XIV и XIX век, които отразяват историята на този много духовен анклав, но той е затворен през този период, затова решихме да снимаме само извън сградите.

Продължавайки обиколката на двора, където можете да намерите и някои магазини за закупуване на сувенири (предимно религиозни изображения), стигате до друга врата, която води до една от най-интересните части на манастира, неговата пекарна. Там, сядайки на приятната тераса, ние придаваме финалната нотка на посещението, наслаждавайки се на вкусни „мекици“ (един вид хляб) и се възхищаваме на гледките към монументалния комплекс и река Рилска.

Въпреки че има възможност да пренощуваме в манастира, с предварителна резервация, в момента не е възможно поради ситуацията с Коронавирус, така че изключваме този вариант, след нашето посещение се отправихме обратно към Казанлък. Четиричасово шофиране ни очакваше, затова решихме да спрем на половината път, в град Ихтиман, за обяд. Накрая се прибрахме в 9 през нощта. Наистина бяхме изтощени, но с заредените батерии и вече мислехме за следващото ни приключение: Уикенд бягство в Бургас. Следва продължение…

Марта Валверде

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•