Миналия уикенд животът (всъщност автобус и туристически обувки) ни отведе в ново приключение. Отидохме до едни от най-красивите места в България: седемте рилски езера. По време на осемчасовия преход имах много време да си представя истории за обкръжението ми. Идвайки от планински район, знам, че скалите са пълни с тайни, които хората ревниво пазят и разкриват само на малцина избрани. Днес обаче е вашият щастлив ден, защото ще ви разкажа четири истории, които приятел на приятел на приятел ми разказа за легендарните езера. Дали ще им повярвате или не зависи от вас…

Първата, научих от учен. В нея се казва, че езерата се намират в живописните циркуси в местността Дамгски в Северозападна Рила планина, тъй като са разположени амфитеатрално между 2095 и 2535 метра надморска височина. Циркусът, в който се намират, е заобиколен от върховете Сухи чал, Хармията и Отовишки. Те заемат улеи по склона на планината и отделните езера са свързани помежду си чрез малки потоци. В процеса на водния поток по тях са се образували малки каскади и водопади.
Всяко езеро носи име, свързано с най-характерната му особеност. Най-високото се нарича „Сълзата“ заради чистите си води, които позволяват видимост в дълбочина. Следващото по височина носи името „Окото“ след почти идеално овалната си форма и е най-дълбокото циркусно езеро в България, с дълбочина 37,5 м. „Бъбрекът“ е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. „Близнакът“ е с най-голямата площ. „Трилистникът“ има неправилна форма и ниски брегове. Най-плиткото е „Рибеното езеро”, а най-ниското е „Долното езеро”, където водите, които изтичат от другите езера, се събират и образуват река Джерман.

Втората ми беше предадена от много “стара” романтична душа. В нея се казва, че преди хиляди години, когато Земята все още не е била населена с хора, Рила планина е била дом на двама великани – мъж и жена. Любовта им била много силна и те се прекланяха пред красотата и уюта на своя прекрасен дом. Домът им беше невероятно красив, винаги топъл, слънчев и приятен. Всяко едно същество се влюбваше в това място и искаше да живее там. Всички елементи на света подкрепяха гигантите и тяхната любов. Един ден обаче, дошли беди, зли сили минали покрай дома им. Когато видели това красиво място, злите сили почувствали завист заради щастието на великаните, затова се ядосали и решили да разрушат дома и любовта им завинаги. Те започнали да изпращат черни облаци и страшни ветрове към тях. Земята е разтърсена от ужасни земетресения. Мъжкият великан бранеше с цялата си сила всяко стръкче трева, всяко малко поточе или цвете, докато пазеше любимата си и се бореше срещу атаките на злите сили. За съжаление това само ги ядоса още повече и те решиха да изпълнят злия си план докрай. В една тежка битка великанът намери смъртта си. Доволни от победата си, злите сили решават да отидат и оставят след себе си само унищожени скали, ливади и тъжния женски великан, който е съкрушен.
Тъгата на младата вдовица беше толкова силна, че сълзите й бяха безкрайни, докато летяха надолу по планинските хребети към долините. Докато сълзите се стичаха, те се събираха и така образуваха кристално чисти езера с омайна красота – Седемте рилски езера. В наши дни, преди да стигнете до „Бъбрека“, можете да видите огромна скала, разположена в посока „Сълзата“. Формата на скалата много прилича на фигурите на мъж и жена с огромни размери: това са двамата влюбени великани, които ще останат завинаги там, защитавайки великолепния си дом.

Третото чух, от потомците на Смиляна, красива мома от село между Паничище и езерата. Един ден тя отишла до кладенеца да донесе вода и докато го прави, слънчев лъч се плъзга по медниците, които носи, и отрази и озари лицето й. Слънцето беше заслепено от поразителната й красота и се влюби в нея. От този ден нататък не можеше да мисли за нищо друго. Сутрин тя гледаше изгрева на прага на стаята си, вечер гледаше как слънцето залязва.

Тогава дойде времето за прибиране на реколтата. Смиляна слезе в долината с приятелите си, за да пожъне полето на местния бей. Денят беше мрачен, но когато се появи, слънцето сякаш грееше. Беят бил толкова впечатлен от Симляна, че я нападнал, но тя яростно отвърнала. За наказание тя беше обесена. Когато слънцето излезе и видя тази скръбна картина, то заплака. Искрящите му сълзи паднаха и изпълниха долините на Рила и така се появиха Седемте рилски езера.

Последната история е свързана със запазването на енергията. Според този мой приятел езерото Окото е „окото“ на природата, което наблюдава какво правят хората в тези краища. Когато нарушават природните закони, те са наказани от Бъбрека. Например овчарите, които извеждат стадата си да пасат по близките хребети, нарушават тези закони. В резултат на това от езерото Бъбрека се издига бурен облак и от него вали дъжд, унищожавайки реколтата и стадата. Въпреки това езерото Бъбрека не е единственото, което държи властта, тъй като всяко езеро има свой собствен митичен господар и покровител. Ето защо един от тях носи името Халовитото, произлизащо от думата „хала”, което означава „вихър”, и е дом на вихрушки и бури. Други езера трябва да бъдат защитени от горски нимфи.

Сега, след като знаете всичко за тайните на седемте Рилски езера, можете да отидете там и да ги видите сами.

Лусил Казамажор