НАШЕТО ПЪТУВАНЕ ДО ЧЕРНО МОРЕ: БУРГАС
След нашето малко пътуване до Рилския манастир, беше време да направим първото „бягство“ след карантината през уикенда. По този повод решихме да отидем до Бургас, на брега на Черно море, за да продължим да се наслаждаваме на хубавото време в близост до морето. Въпреки че плуването по плажовете все още не е позволено, като мярка за предотвратяване на разпространението на Covid-19, ни беше достатъчно да променим пейзажа. В моя случай самата идея да видя морето ме развълнува, тъй като идвам от остров и мина почти 3 месеца, без да го видя.
Този път направихме пътуването с влак, което отне около четири часа, което стана много приятно, защото това е много удобен вид транспорт, който също, предвид ситуацията, беше практически празен. Особено ми хареса преживяването, защото отново, да припомня живеейки на остров, където разстоянията са по-къси, няма влакове, така че за мен е нещо различно.
Щом слезеш от влака, осъзнаваш, че си близо до морето. Не само заради звука на чайките (което е много забележително), но и защото атмосферата, която дишате, е различна. Въпреки че времето беше облачно този следобед, след като се настанихме в хостела, направихме разходка из центъра на града, завършвайки на морето. Всъщност мъглата около плажа придаде призрачен вид на пейзажа, който го направи още по-интересен. Открихме тераса, която спазваше всички мерки за безопасност и хигиена, изисквани от настоящата ситуация, на която се насладихме на вечеря с изглед към морето.
На следващия ден времето отново беше добро (всъщност много горещо) и приключихме с обиколката на мястото, разхождайки се по пешеходните улици, алеята и пристанището. Опитахме се да наемем няколко велосипеда, тъй като Бургас е град, който е удобен за колоездене, но не успяхме, защото системата е наистина сложна и местата за да се сдобиеш с карта, с която да ги наемат, не работят през уикенда, поне по това време. Във всеки случай всички хора, за които питахме, бяха много учтиви и готови да помогнат.
След като си починахме малко в хостела, излязохме на вечеря и каква беше изненадата ни, че срещнахме други двама доброволци, които живеят в София! Беа от Испания и Юго от Португалия, те имаха същата идея като нас, да прекарат уикенда край брега. Така те се присъединиха към нас и всички се забавлявахме заедно, вечеряхме и си поприказвахме.
Върнахме се в Казанлък на следващия ден, в неделя, отново с влак. Този път пътуването продължи 3 часа, тъй като беше бързият вариант на влака. Пристигнахме у дома по залез слънце, отново изморени, но вече мислим за следващото си приключение.
Марта Валверде
